Решение № 10234 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2012 г.
ВАСПетчленен състав12.07.2012 г.докладчик Веселина Тенева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3721 от 14.03.2012 г. по адм. дело № 7864/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 10234 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД, чрез пълномощника й Жанет Захариева срещу решение № 3721 от 14.03.2012 г. по адм. дело № 7864/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "БТК" АД срещу решение № 346/6.04.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е изменено издаденото разрешение № 01577/25.09.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана телефонна услуга, съгласно Приложение I и Приложение II към решението. Тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил всички възражения в жалбата, с която е сезиран и относимите за спора факти и правилно е приложил материалния закон. Отчетено е и е анализирано изменението на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 1 от 2010 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена /ДВ, бр. 12 от 8.02.2011 г./, с което се допуска номерата, започващи с цифра "1" след географските кодове на административните центрове на областите в Република България, да бъдат използвани и за кратки номера, различни от тези по чл. 14, ал. 1 и 2, за достъп до регионални услуги, като се съобразяват с ННП. Съответстваща е тази разпоредба от наредбата с изложените мотиви в оспореното решение на КРС. Съгласно изменението на наредбата, кратките номера за достъп до регионални услуги следва да се избират с префикс и код на съответния административен център на област в Република България, поради което предоставените кратки номера за достъп до регионални услуги в гр. Дупница и гр. Казанлък отпаднат от издаденото на БТК разрешение, тъй като тези населени места не са административни центрове на области в Република България. Съгласно чл. 30, т. 10 от ЗЕС, КРС има правомощието да "издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс". Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, КРС може до своя инициатива да прави изменения и допълнения на разрешение, когато това произтича от настъпили промени във вътрешното законодателство, каквото е и основанието за издаването на оспорения административен акт, за което дружеството е уведомено с писмо изх. № 04-04-76 от 11.02.2011 г. Съдът обосновано е приел, че изискването номерата започващи с цифра "1" да бъдат използвани и за кратки номера, различни от тези по чл. 14, ал. 1 и 2, но след като се наберат географските кодове на административните центрове на областите в Република България, е въведено с изменението на разпоредба на 17, ал. 2 от Наредба № 1/2010 г. Съдът като е преценил правилно фактите по делото е приел, че възраженията в жалбата, с която е сезиран са относими към преценката за целесъобразността на измененията на Наредба № 1/2010 г., поради което правилно е изложил съображения, че редът за обжалване на подзаконови нормативни актове, какъвто акт е наредбата е различен от този за обжалване на индивидуалните административни актове, какъвто акт е решението на КРС и е предмет на оспорване пред съда. Кодовете за достъп до национални негеографски услуги и кратки национални номера за достъп до спешни повиквания са посочени в чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от наредбата. В случай, че жалбоподателя счита определени услуги за услуги с национално значение и че е улеснение за потребителите да ги избират по един и същ начин от територията на цялата страна, то по силата на наредбата предприятията имат възможност да използват кодове за достъп до национални негеографски услуги от обхвата 70 или 800. Телефонните номера 165, 146 и 180 са придобили вече известност и не е целесъобразно променянето им, но в подзаконовия нормативен акт изрично са определени кратките национални номера за достъп до спешни повиквания и не е допустима преценката на неговата целесъобразност в настоящото производство. Тъй като посочените телефонни номера не са предвидени в наредбата като кратки национални номера за достъп до спешни повиквания, съдът е приел, че в случая не се касае за регионални услуги. Съгласно § 1, т. 8 от др. на Наредба № 1/2010 г., "кратки номера за достъп до регионални услуги" са номера за услуги с първа цифра "1" и дължина от три до пет цифри, които се избират с префикс и код на номерационна област. Обсъдена е тезата на жалбоподателя, че в конкретния случай става въпрос за услуги, които от гледна точка на потребителя се предоставят на национално ниво по общ начин на територията на цялата страна и независимо от региона, поради което поставянето на код при избирането би затруднило потребителите при повикванията към КАТ /номер 165/, повикванията към пътна помощ /номер 146/, но не е възприета от съда. В чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/2010 г. са изброени кратките национални номера за достъп до спешни повиквания, които с оглед националното значение на услугите се избират без префикс от територията на цялата страна. Кратките национални номера за достъп до спешни повиквания са 1. 112 - европейски хармонизиран номер за достъп до спешни повиквания; 2. 150 - служба "Спешна медицинска помощ"; 3. 160 - служба "Пожарна безопасност и защита на населението"; 4. 166 - служба "Полиция". Достъпът до спешни повиквания на потребителите е гарантиран с въвеждането на единния европейски номер за спешни повиквания " 112". Изводът на съда за законосъобразността на оспорения административен акт не е опроверган пред настоящата инстанция на Върховния административен съд. В касационната производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което