Решение № 8740 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2019 г.

Решение № 8740 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8070/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ’’Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощник старши юрисконсулт М. Титова, срещу решение № 944 от 22 май 2019 г., постановено по адм. дело № 3350 от 2018 г., по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменено негово Уведомително писмо, изх. № 01-6400/14-5 от 06 август 2018 г., с което на Земеделска производителна кооперация (ЗПК) ’’Успех’’, ЕИК/Булстат 812114336, със седалище и адрес на управление – с. Аспарухово, община Карнобат, представлявано от Н. Златев, е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 ’’Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСП) 2007-2013 г. за кампания 2017 г., по направление ’’Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите’’ и са присъдени разноски. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и заявява становище, че делото не е от фактическа и правна сложност, което трябва да бъде съобразено при определяне на дължимото адвокатското възнаграждение и пред двете инстанции, ако разноските бъдат възложени в тежест на ДФЗ. Ответникът – ЗПК ’’Успех’’, представлявано от председателя Н. Радев (избран на 29 февруари 2020 г. от извънредното общо събрание на член - кооператорите) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и допълнителна молба. Не претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на ЗПК "Успех" против Уведомително писмо с изх. № 01-6400/14-5 от 06 август 2018 г. на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказана финансова помощ на земеделската кооперация и е прекратен агроекологичния му ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г., по направление ’’Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите’’. От фактическа страна съдът е приел, че ДФЗ е изложил мотиви за оспорения отказ, като се е позовал на чл. 63, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, във връзка с чл. 77, т. 4, б. "в" от цитирания и чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06 април 2009 г. и е уведомил адресата на акта, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от него през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в направление ’’Въвеждане на сеитбообращение на почвите и водите’’ е 89, 72 %, видно от Приложение № 1, неразделна част от същото. Съдът е установил, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган – заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 03-РД/715 от 27 юни 2017 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, който съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) организира и ръководи дейността и на Разплащателна агенция (РА) и я представлява и съответно притежава правомощия по отношение одобряването или отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), по арг. на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ и е в предвидената писмена форма. Формирал е извод за наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили върху правилността на крайните фактически и правни изводи, респективно противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което е отменил оспорения административен акт. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав по надлежно упражнено оспорване срещу подлежащ на обжалване административен акт. Напълно неясно е касационното оплакване за недопустимост на обжалваното съдебно решение, но и при служебната проверка по чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав не констатира основания за обезсилване на съдебния акт. Подробно и задълбочено решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително заключението на съдебната експертиза, от които правилно е приел за установено, че ЗПК "Успех" е земеделски производител по смисъла на § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗПЗЗ, който през 2013 г. е одобрен за участие по мярка 214 ’’Агроекологични плащания’’ от ПРСР 2007-2013 по направление ’’Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите’’. В срок ЗПК"Успех" е поискала подпомагане за по-малко площи за кампанията 2017 г. По повод това заявление се е развило административно производство, приключило с оспореното пред АС-Бургас уведомително писмо. Основният спорен въпрос по делото е относно обстоятелство дали намалението на заявените за подпомагане е в рамките на допустимото изключение по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. (Наредба №!11/2009 г.). По принцип съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агробиологичното задължение, но по изключение, предвидено в ал. 2 на същата разпоредба, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-Бургас е приел, че не са налице предпоставките на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., която оправомощава ДФЗ да прекрати агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. ’’а’’, т. 2, 3, 4 е намалена с повече от 10% и няма припокриване на поне 90% от площта по съответното направление географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Констатациите в оспореното писмо, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие е 89, 72 %, тоест не достига изискуемите 90% са опровергани от събраните по делото доказателства. Първоначално заявените площи са 1069, 37 ха, за кампания 2017 г. за декларирани 969, 67 ха или с по-малко с 99, 71 ха, което е 9, 32 %. Според административните проверки, географското пресичане между одобрените и заявените за 2017 г. площи е само 959, 29 ха, което е 89, 72 % т. е. намалението е повече от 10 %. Разликата между заявеното и установеното при административните проверки е 10, 18 ха. Административният съд се е позовал на неоспореното по делото заключение на съдебно техническата експертиза, за да приеме, че административната проверка включва автоматично географско сравнение в Интегрираната система за администриране и контрол, но според вещото лице при почти всички поземлени имоти има разместване в площите им в резултат от очертаването на границите им. При извършеното от вещото лице детайлно документално сравняване се установява, че отчетеното намаляване площите на референтните парцели е поради техническото им разделяни, но в действителност се обработват от земеделския производител в заявения за 2017 г. обем и без да са отпаднали повече площи от посочените в заявлението като намаление от 99, 71 ха. При така установените факти обосновано решаващият съд е приел, че отклонението от припокриване на площите от пресичане от първоначално заявените е 89, 72%, т. е. под нормативно установения праг от 90%, което съотносимо към общия им размер е 9, ЗЗ%, което не е в нарушение на императивното изискване, въведено с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. Аргумент в подкрепа на изводът, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно е и правилното на чл. 77, параграф 2 от Регламент № 1306 от 2013 г., според който когато неспазването се дължи грешка от компетентния орган или друг орган, и ако няма основания да се счита грешката за открита от лицето, засегнато от административната санкция, не се прилага административна санкция. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че ако съществува грешка тя е допусната от заявителя, а не от системата доколкото различията в карта на ОСЗ-Карнобат, върху която са извършвани очертаванията през годините не е възможно да се приеме, че е трябвало да бъдат открити от лицето при подписване на приложението към заявлението за 2017 г. При разглеждане на спора АС-Бургас не е допуснал неправилно разпределение на доказателствената тежест, както се твърди в касационната жалба. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. При липсата на несъмнени доказателства, че е налице хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба І 11/2009 г. във връзка с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. обосновано АС-Бургас е приел, че оспореното пред него уведомително писмо противоречи на закона. При формиране на този извод решаващият съд не е допуснал и грешки при изчисляването и неправилно интерпретиране на доказателствата по делото, а съображенията в обратния смисъл, поддържани в касационната жалба отразяват неправилно тълкуване на приложимите правни норми и относимите към тях факти. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като допустимо, правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Оплакванията за неправилност на решението, в частта му за присъдените разноски пред първоинстанционния съд също са неоснователни. Съдът не е допуснал грешка при определяне в чия тежест и в какъв размер следва да бъдат понесени направените по делото разноски и правилно е приложил на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК като е съобразил фактическата и правна сложност на делото. Пред настоящата инстанция ответната страна не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение