Решение № 50 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5417/2007 г.

Решение № 50 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5417/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалба на И. Д. И. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Й, против въззивното решение № 790 от 9 юли 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 10 юли 2006 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. В. за 2003 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът изтъква, че е заплатил жилището напълно и започнал да го довършва, но, независимо от това, продавачът продал апартамента на останалите ответници, които от вида на обекта е трябвало да узнаят по този начин, че имотът е закупен чрез предварителен договор; продажната цена е била на половина по-ниска; длъжникът е знаел, че уврежда кредитора; презумпцията за знание у ответниците не е оборена. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание чрез адв. Ц в писмени бележки от адв. Ч адв. Ралчев ответниците Д изтъкват доводи за правилността на атакуваното решение, както и за неоснователността на доводите на касатора за пороци при прилагането на закона. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че купувачите Д. не са знаели за увреждането, защото те научили за продажбата на апартамента от вестник, поради което искът е неоснователен. Съдът е сезиран с иск за обявяване на недействителни спрямо кредитора на увреждащи действия на длъжника по реда на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. В исковата си молба касаторът сочи, че сключил предварителен договор за покупко-продажба на жилище с Л. Л., цялата сума била изплатена, но Л. продал имота на ответниците Д. Не е спорно, че през 1994 г. Любомир Л. чрез притежавания от него едноличен търговец сключил с касатора предварителен договор за продажба на имот. Прехвърлянето на имота било уговорено до два месеца след приемането на обекта. Атакуваното решение е правилно. Според правилото на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които неговият длъжник го уврежда, стига при осъществяването им длъжникът да е знаел за увреждането. За да е успешен отменителният иск, необходимо е при възмездност на действието, третото лице, с което длъжникът е договарял, също да знае за увреждането, защото по отношение на предмета на сделката то също е кредитор спрямо длъжника. Презумпция за знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. За всички останали лица, ако те добросъвестно са придобили възмездно преди вписването на исковата молба по реда на чл. 135 от ЗЗД, недействителността не засяга правата, придобити от тази възмездна сделка. В разглежданият случай длъжникът е осъществил възмездна сделка с трети лица, по отношение на които не действа установената в закона презумпция за знание. Не е спорно, че на 30 ноември 1998 г. Л. и съпругата му прехвърлили на ответниците Д процесното жилище. Любомир Л. починал и в процеса е заместен от наследниците му - ответниците Л. Т. да докаже знание у третото лице лежи върху ищеца. Касаторът твърди, че ответниците Д са знаели за увреждащата кредитора сделка, поради което не са добросъвестни и, следователно, недействителността на сделката е произвела ефекта си и спрямо тях. В подкрепа на това свое твърдение касаторът изтъква състоянието на апартамента към момента, в който бил закупен от Д. От депозираните по делото свидетелските показания става явно, че ответниците Д научили за продажба на процесния апартамент от строителя чрез обява във вестник. Липсват каквито и да е други доказателства, които да сочат, че продавачът - длъжник Л. е уведомил купувачите за предварителния договор или пък че те са узнали по какъвто и да е начин за него. Състоянието на апартамента не може да служи като знак за възнамерявана предходна продажба, още по-малко за наличието на предварителен договор. Размерът на покупната цена също не може да служи като основание да се приеме противното, тъй като цената на продаваната вещ може да се договаря свободно между гражданите. Ето защо субективният елемент по отношение на атакуваната сделка за ответниците Д не е установен. На последно място, макар да е вярно, че касаторът е заплатил жилището предварително, след като отменителният иск не може да бъде осъществен поради добросъвестността на третите лица, то касаторът следва да претендира облигационните си вземания по друг ред. Ответниците Д. в писмените бележки искат присъждане на сторените по делото разноски, но доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение