Решение № 7321 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2021 г.

Решение № 7321 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2021 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ламарина 2005" ЕООД, представено от адв. К. О., против решение № 2359/17.12.2020 г., постановено по адм. д. № 2113/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РТД-3000-1596/32-182333 от 26.06.2020 г. на директора на Териториална дирекция Тракийска към Агенция "Митници". Значителната част от касационната жалба възпроизвежда съдържанието на първоинстанционната за оспорване на решението на митническия орган, поради което в тази част не сочи конкретни пороци на съдебния акт с характер на касационни основания по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. С характер на касационни основания са оплакванията на касатора за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие материалния закон. Към първата категория пороци отнася противоречащото на чл. 170, ал. 1 АПК установяване на съда за подаване на митническата декларация на 07.05.2019 г., а не на твърдяната от него дата 03.05.2019 г. Оспорва изводите на съда за инициативата за образуване на производството, приключило с решението на митническия орган, както и за правното значение на пропускането на срока по чл. 22, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и за приложимостта на Наредба № 11/19.12.2003 г. за управление на тарифните квоти. Настоява, че е било на дължимо прилагане на принципа "пръв пристигнал – пръв обслужен" и на изискването за незабавно приемане на декларацията по чл. 172 от Митническия кодекс на Съюза. Иска отмяна на съдебното решение и на административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Териториална дирекция Тракийска към Агенция "Митници", чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС Пловдив решение митническият орган е определил ново митническо задължения по митническа декларация с MRN 19 BG003009016515 R6 в общ размер 14 982. 05 лева, от които мито 12 485. 04 лева и ДДС 2 497. 01 лева, възникнало във връзка с частично получено количество по тарифна квота с пореден № 09. 8829, като за 20.4.0401 % от количеството по искането за прилагане на тарифна квота е приложена нулева ставка на мито, а за останалото количество е начислено мито със ставка 25 %. Установено е в тежест на "Ламарина 2005" ЕООД задължение за доплащане на новоопределената сума. Според митническия орган с митническа декларация с MRN 19 BG003009016515 R6 на 07.05.2019 г. "Ламарина 2005" ЕООД е поставило под режим "допускане за свободно обращение" стока "ГВ гарванизирана ламарина от нелегирана стомана, с широчина повече от 600 мм, покрита с пластмаса, на рулони – 0. 50 х 1250 мм (RAL 9002) – 41. 395 т" със страна на произхода Република Турция и код по ТАРИК 7210 70 80 91. Прието е, че декларацията съдържа искане за ползване на тарифна квота, като към момента на разрешаване на режима квотата не е критична, но според отговор от ГД "Данъчно облагане и митнически съюз" към Европейската комисия искането за квота № 098614 към МД е разрешено за 20.4.0401%. При оспорването по административен ред е постановено решение № Р-398/32-226254/04.08.2020 г. на директора на Агенция "Митници", според което за внесената от "Ламарина 2005" ЕООД стока с ТАРИК код 7210 70 80 91 и произход Турция е предвидена тарифна квота с пореден № 09. 8829 по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти и квотата е изчерпана към 28.03.2019 г., поради което е извършено пропорционално разпределение по реда на чл. 51, § 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и не противоречи на материалния закон. По решаващите изводи на съда тарифна квота с пореден номер 09. 8829 по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 е изчерпана на 28.03.2019 г., а тя е приложима за стоки с произход Турция, поради което и при действието на чл. 1, § 5 от същия Регламент вносът на тези стоки се осъществява в обхвата на оставащите количества от тарифната квота на другите държави. В случая ТК с пореден номер 09. 8614 се прилагала за всички държави, с изключение на тези, за които се прилагат индивидуални квоти, но за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. и по информация на ЕК поради изчерпване на голяма част от индивидуалните квоти, тя се прилагала за всички държави, което включва и стоките с произход Турция. След изчерпване на квотата, вносът се осъществявал след заплащане на мито. Управлението на тарифните квоти се осъществявало на база "първи дошъл – първи обслужен" по реда на чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г., като уредбата определяла момент на разпределяне на количествата от Комисията, както и пропорционално разпределяне когато количествата на исканията за ползване на дадена тарифна квота по приетите на една и съща дата декларации е по-голямо от оставащото количество от квотата. Аналогична била и уредбата по Наредба № 11 от 19.12.2003 г. за управление на тарифните квоти. Според съда заявката за ползване на тарифни квоти не се решава от местната митническа администрация. Съдът е разграничил поставянето на заверка на международната товарителница на 03.05.2019 г. от поставянето на стоката под митнически режим с подаването на митническата декларация на 07.05.2019 г. Доколкото 09.05.2019 г. е неработен ден, то и информацията за разпределеното от ТК количество била изпратена на 10.05.2019 г. в съответствие с чл. 51, § 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г., което сочело на спазване на поредността от митническата администрация. Националното приложение за управление на ТК обработвало автоматично получените отговори и при частично удовлетворяване на искането разделяло стоката на две – една част отговаряща на условията за ползване на квотата и друга, към която се прилага защитно мито от 25%. Тарифна квота с пореден номер 09. 8614 попадала в обхвата на управлението на електронната система на тарифните квоти по чл. 54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г., което изключвало основателността на възражението, че за жалбоподателя не възникват допълнителни митнически задължения. В мотивите на съдебния акт е прието, че 30-дневният срок по чл. 19б, ал. 1 ЗМ и по чл. 22, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета е приложим за решения на митническите органи, приети по заявление, а в случая производството започнало служебно след установено при проверка в МИСВ превишение на тарифната квота с пореден № 09. 8614. Затова и в случая се прилагала нормата на чл. 103, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, предвиждаща 3-годишен срок за установяване на задълженията. Решение е правилно. С митническата декларация с MRN 19 BG003009016515 R6 касаторът е поискал да ползва тарифна квота. Националните митнически органи не са компетентни да се произнесат по искането за ползване на тарифна квота, а проверяват само валидността му съгласно законодателството на Съюза за откриване на тарифната квота /вж. чл. 50, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията/. Валидното искане се предава незабавно на Комисията с посочване на датата на приемане на митническата декларация и на точното количество, за което е направено искането /чл. 50, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията/. Уредбата на механизма на разпределяне на количеството по тарифни квоти от Комисията е съдържа в чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Разпределянето се извършва в работен ден, като след предварително уведомяване на митническите органи на държавите членки може и да не се извършва разпределение в даден работен ден /чл. 51, § 1/. Количествата по тарифните квоти се разпределят не по рано от втория работен ден от датата на приемане на митническата декларация, съдържаща искането за ползване на тарифна квота /чл. 51, § 2, ал. 1/. Количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените искания в хронологичен ред на датите на приемане на съответните МД и доколкото позволява оставащото количество по квотата /чл. 51, § 4/. Когато в деня на разпределяне на количествата общото количество по всички искания, отнасящи се до приети на една и съща дата декларации, е по-голям от оставащото количество по квотата, количествата по исканията се разпределят пропорционално на исканите количества /чл. 51, § 4/. Обменът на информация между митническите органи и Комисията във връзка с разпределянето на количества по тарифни квоти се осъществява чрез електронна система за управление на тарифните квоти /вж. чл. 54, § 1, б. "в" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията/. В контекста на горното, с отбелязването на датата на приемане на подадената от "Ламарина 2005" ЕООД митническа декларация е установена датата на приемане на декларацията. Това е датата, която следва да се посочи при предаването на искането по реда на чл. 50, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. При твърдение на вносителя за по-ранна дата на приемане на МД с ефект върху разпределяните количества по тарифни квоти, в съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за него е тежестта да установи този факт, с чието осъществяване обвързва благоприятни правни последици за себе си. В случая фактът на по-ранно приемане на декларацията остава недоказан и по правилата на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме за ненастъпили правните му последици. Неоснователен е касационният довод за пропуск на съда да възприеме като порок на решението на митническия орган липсата на компетентност по време. По дефиницията на чл. 5, т. 12 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета митническа декларация е актът, с който дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Оспореното от касатора решение на митническия орган не е такова за поставяне на стоката под определен митнически режим, а за определяне на ново митническо задължение във връзка с извършено от ЕК разпределяне на количества по тарифна квота, каквато деклараторът е поискал да ползва с подаването на декларацията. Затова и решението не е издадено по заявление на заинтересованото лице, а ex offitio въз основа на предоставената по реда на чл. 54, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за извършено разпределяне на количествата по тарифната квота от ЕК. За този акт на администрацията е неприложим срокът по чл. 22, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, а и този срок е инструктивен и пропускането му не засяга валидността на заключителния акт в производството. Верен е изводът на административния съд, че е приложим давностният срок по чл. 103, § 1 от МКС, който не е изтекъл към датата на постановяване на административния акт. Касаторът интерпретира принципа "пръв пристигнал, пръв обслужен" за целите на конкретния спор. При вече обсъдения механизъм на разпределяне на количествата по ТК митническата администрация на държавите членки не влияе върху разпределянето по друг начин освен чрез незабавното предаване на валидното искане за ползване на квота с посочване на датата на приемане на МД. Отговорност на ЕК е да извърши разпределянето по хронологичен ред на датите на приемане на съответните МД. С арг. от чл. 51, § 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията разпределянето е между всички искания от съответната дата. Не се отразява на крайния извод за правилност на първоинстанционното решение използването от съда за решаването на спора на Наредба № 11 от 19.12.2003 г., която е в desuetudо, макар да не е отменена изрично. За повторените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на решението на митническия орган съдът възприема изводите на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Търсеното от касатора фактическо основание за издаване на административния акт е извършеното от ЕК разпределяне на количествата по ТК, което по хипотеза следва във времето искането за ползване на квотата, а предвид пропорционалното разпределяне заради превишаващия оставащото количество сбор на количествата по исканията, е източник на правомощието на националните митнически органи да приложат защитното мито за количеството, за което е извън разпределение по искането и съответно да определят нов размер на митническите задължения – за мито и за ДДС. Не е опущение на администрацията позоваването на проверка в системата, доколкото именно чрез системата по чл. 16, § 1 от МКС се осъществява обменът на информация за управлението на тарифните квоти /чл. 54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията/. Неотносимо към разпоредената с административния акт правна промяна е установяването, че към датата на разрешаване на режима квотата не е критична. При действието на чл. 153 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза критичният статус на тарифната квота е от значение за дължимостта на предоставяне на обезпечение, за да се разреши вдигане на стоката. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на Агенция "Митници" /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,