Решение № 5763 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2016 г.
ВАСVII отделение16.05.2016 г.докладчик Мирослава Керимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 330/18.01.2016 г. по адм. д. № 5793/2015 г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА Христо Георгиев Чепишев от гр. София да заплати на Грети Петрова Сучкова - Чепишева сумата от 500 лв, разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5763 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Христо Чепишев срещу решение № 330/18.01.2016 г. по адм. д. № 5793/2015 г. по описа на Административен съд София град. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени по жалба на г-н Чепишев решение № 84/19.03.2015 г. на Председателя на Патентно ведомство. Ответникът, Председател на Патентно ведомство, не взема становище по касационната жалба. Ответникът, Грети Петрова Сучкова - Чепишева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение № 84/19.03.2015 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е потвърдено решение от 17.07.2014 г. на състава на отдела по опозиции, с което е отхвърлена опозиция вх. № 70-00-2325/06.03.2013 г. срещу регистрацията на марка вх. № 122388 от 25.01.2012 г. "ЧЕПИШЕВ". За да отхвърли жалбата срещу решението, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Страните не спорят фактите. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция и не следва да се повтаря. Спорът между страните е досежно приложението на чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "а" ЗМГО и чл. 12, ал. 6 от същия закон. Страните не спорят, че заинтересованата страна, Грети Петрова Сучкова - Чепишева, е подава пред Патентно ведомство искане за регистрация на марка вх. № 122388 от 25.01.2012 г. "ЧЕПИШЕВ". Жалбоподателят, Христо Чепишев, е опонент по опозицията срещу тази регистрация. Опозицията е подадена срещу услугите от класове 35, 41, 43, като основанията за опозицията са: - чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "а" ЗМГО и - чл. 12, ал. 6 от същия закон. С решение от 17.07.2014 г. на състава на отдела по опозиции е отхвърлена опозиция вх. № 70-00-2325/06.03.2013 г. срещу регистрацията на марка вх. № 122388 от 25.01.2012 г. "ЧЕПИШЕВ". С решение № 84/19.03.2015 г. на Председателя на Патентно ведомство, решението на състава по опозиция е потвърдено. С обжалваното съдебно решение, АССГ е отхвърлили жалбата на г-н Чипишев срещу решение № 84/19.03.2015 г. на Председателя на Патентно ведомство. За да достигне до този правен извод, съдът е приел, че нормата на чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "а" ЗМГО е неприложима в производството по опозиция, тъй като позоваването на правото на име не е нито сред абсолютните, нито сред относителните основания за отказ от регистрация на марка. По отношение на чл. 12, ал. 6 от същия закон е приел, че липсва елемент от фактическия състав, доколкото г-н Чепишев: 1. не доказва в лично качество да е осъществявал търговска дейност на територията на страната, която да е обозначавал с нерегистрирания знак "ЧЕПИШЕВ", както и 2. за по-раната нерегистрирана марка да е подадена заявка, така че един и същи знак да е действително използван на пазара и да е заявен за регистрация. Решението е правилно. Касаторът оспорва извода на съда, че възражението на накърнено право на име може да се прави в производство по заличаване на търговска марка, но не е основание за отказ за регистрация на същата в производство по опозиция. В тази насока твърди, че правото на име е защитено от Конституцията на Република България. Посочва, че в чл. 4, т. 4 от Директива 89/104/ЕИО е предвидена възможност всяка държава в националното си право да предвиди, че търговската марка няма да бъде регистрирана, а ако е регистрирана, регистрацията ще бъде обявена за недействителна, ако използването й засяга по-ранно право, като правото на име. Заявява, че в съответствие с целта на закона е да не се допуска регистрация на такава марка, вместо вече регистриране да бъде заличавана. Възраженията на касатора не се споделят от касационната инстанция. В чл. 12, ал. 1 ЗМГО, при изрично изброяване са установени относителните основания, при наличието на които притежателите на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 ЗМГО, лицензополучателят на изключителна лицензия на по-ранната марка или действителният притежател на нерегистрираната марка, която се използва в търговската дейност, могат да възразят срещу регистрацията на марка, която е идентична или сходна с по-ранния знак и регистрацията на марката предвид идентичността или сходството между знаците и стоките/услугите създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. В националното право, правото на име, на което се позовава жалбоподателя не е нито сред абсолютните /виж чл. 11 ЗМГО/, нито сред относителните основания за отказ от регистрация на марка. Предвиденото законодателно решение не противоречи на нормите на Директива 89/104/ЕИО, както твърди касатора, тъй като директивата предвижда възможност всяка държава-членка в националното си право да предвиди, че търговската марка няма да бъде регистрирана, а ако е регистрирана, регистрацията ще бъде обявена за недействителна, ако използването й засяга по-ранно право, като правото на име. В националното право, защитата на правото на име не е основание за отказ за регистрация. Доколкото основанията за отказ са императивно и изчерпателно изброени, разширително тълкуване е недопустимо. Защита на правото на име е въведено като основание за заличаване на марката по силата на чл. 26, ал. 3, т. 5, б. "а" ЗМГО, но не и като основание да се откаже регистрация. Като е направил изводи в тази насока, съдът е постановил правилно съдебно решение. По отношение на възражението досежно чл. 12, ал. 6 ЗМГО: Правилни са изводите на АССГ, че за да откаже регистрация в тази хипотеза, органът следва да установи кумулативно няколко предпоставки: 1. Да е налице нерегистрирана марка, която да се използва в търговската дейност на територията на Република България; 2. Действителният притежател на нерегистрираната марка да е подал опозиция в срок от три месеца от публикацията на заявката за регистрация в официалния бюлетин на ПВ; 3. Датата на подаване на заявката да е по-късна от датата на действителното използване на нерегистрираната марка; 4. Към датата на подаване на опозицията, притежателят на нерегистрираната марка да е подал заявка за регистрацията й. Правилен е изводът на съда, че жалбоподателят не представя доказателства, от които да се направи извод, че преди датата на заявката на процесната марка - вх. № 122388, в лично качество е осъществявал търговска дейност на територията на Република България, която е обозначавал с нерегистрирания знак "ЧЕПИШЕВ". Събраните и неоспорени писмени доказателства сочат, че услуги от клас 43 МКСУ - "ресторантьорство и временно настаняване" са били обозначени с нерегистрирани словна и/или комбинирани марки "ЧЕПИШЕВ", но в търговската дейност на "Билдинвест" ЕООД, а не на Христо Чепишев. На следващо място, жалбоподателят не е подал заявка за регистрация на нерегистрираната, но твърдяна като използвана в търговската му дейност на територията на Република България марка /съгласно изискването на чл. 38б, ал. 1 ЗМГО/. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на отвеника Грети Петрова Сучкова - Чепишева се дължат разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лв заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд