Решение № 9288 от 20.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Админстративнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Портфолио интернешинъл ЕООД, представлявано от управителя си А. Бекстър, чрез пълномощник адв. А. Атанасов, против решение 1608/03.12.2021 г., постановено по адм.д. 398/2021 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на заповед 18-144/04.01.2019 г. на началника на СГКК-Варна,в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, изразяващо се в заличаване на обект от КККР- сграда с идентификатор 10135.2564.946.2 и нанасяне на нейно място на два нови обекта - сграда с идентификатор 101352564.946.3 и сграда с идентификатор 101352564.946.5. В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се претендира негова отмяна, ведно със законните последици. Ответникът началника на СГКК-Варна не ангажира становище по жалбата. Ответницата Н. Стефанова, чрез процесуален представител адв. Н. Хвърчилкова, в писмен отговор по жалбата, излага становище за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост и правилност на съдебното решение и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Портфолио Интернешинъл ЕООД против заповед 18-144/04.01.2019 г. на началника на СГКК- Варна в частта й, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна чрез насянето на нови обекти на кадастъра - сгради с идентификатори 10135.2564.946.3 и 10135.2564.946.5 и заличаване като обект на кадастъра сграда с идентификатор 10135.2564.946.2. Прието е за установено от фактическа страна, че на база договор за групов строеж от 19.11.1987 г., сключен между И. Апостолова и Н. Стефанова страните са се споразумели да изградят двуфамилна вилна сграда за жилищни нужди в парцел XI-1159, кв. 50 на гр. Варна. Въз основа на одобрените проекти първоначално е издадено разрешение за строеж за етапно строителство на И. Апостолова, а впоследствие на Н. Стефанова. Съдът е кредитирал становището, изразено и в двете приети по делото заключения на съдебно-техническите експертизи относно факта, че строежът не е изпълнен съгласно одобрените проекти, но съставлява две самостоятелни сгради - изградена е първо югоизточната част, чийто зид към другата (непостроена до този момент) е изпълнен с дебелина 25 см., а впоследствие е изпълнена североизточната част, като успоредно на построения зид е изграден втори с дебелина 25 см,т.е. калкан. Изградени са отделни носещи колони, входове ,стълбищни клетки и покриви, ВиК и ел. инсталации, като с общо обслужващо действие е единствено септичната яма,в която се отвеждат отпадните води и двете постройки. При тези фактически установявания, административният съд е извел решаващият правен извод,че оспорената заповед досежно нанасяне на сградите като самостоятелни обекти на кадастъра е законосъобразна по смисъла на чл.23,т.2 ЗКИР. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Съгласно §1, т.1б, ДР ЗКИР "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение, а съгласно чл.23,т.2 ЗКИР сградите са самостоятелен обект на кадастъра. От приетата повторна експертиза, базирана на обстоен оглед на място и извършени разкървания и пробиви, е установено, че сградите нямат обща конструкция - изградени са на калкан, като всяка от тях има самостоятелна завършваща стена, имат отделни ивични основи и отделни стомано-бетонни колони, нямат общ покрив предвид различната височина на надзида, имат отделни входове и самостоятелни ЕЛ и ВиК инасталации. Изложеното води до безпротиворечивия извод, че двете построени части са отделени от външната среда с организирани вътрешни пространства и отговарят на дефиниция за сграда,поради което се следва отразяването им в КК като самостоятелни кадастрални единици,в който смисъл е разпореждането на оспорената заповед. Следва да се маркира това,че всички изтъкнати от касатора доводи за неудобства при стопанисване на сградите са ирелевантни в настоящето производство, тъй като нанасянето в КК има само констативно действие и отразява фактическото състояние на кадастралните обекти. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед за правилен и съответен на закона и събраните по делото доказателства, поради което и тъй като не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК. С оглед изхода от делото и неоснователността на касационната жалба на касатора не се дължи присъждане на платените в хода на производството съдебни разноски. От ответната страна макар направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, не са постъпили своевременно доказателства за сторени такива и поради това съдът приема същите за недоказани и недължащи се. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение