Решение № 242 от 6.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3570/2019 г.

Решение № 242 от 6.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3570/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на В. А. Х. и В. Т. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 235 от 20.06.19 г. по в. гр. дело № 304/19 г. на Окръжен съд –Русе и потвърденото с него решение № 279 от 22.02.19 г., постановено по гр. дело № 7000/18 г. на Районен съд - Русе, с което В. Т. Х. е осъден да заплати на Етажна собственост на [улица], вх. 2 [населено място] сумата от 183 лв - главница, представляваща неплатени разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост ца периода м. 01.16 г. до м. 10. 18 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 15.10.18 г. до окончателното изплащане, сумата от 8. 98 лв лихва за забава върху част от главницата от 64 лв за периода 29.05.17 г. до 15.10.18 г., както и сумата 381. 49 лв – разноски в производството. Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърдят, че В. А. Х. – съпруга на В. Х., е била лишена от възможността да участва в процеса, като задължителен другар. Молят решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския районен съд. Представят удостоверение за граждански брак от 3.03.1985 г. и нотариален акт № 78, том ІІ, н. д. № 325/15.07.99 г. за собственост на апартамент № 5, на ІV ет., във вх. Б на жилищния блок на [улица], [населено място]. Ответникът по молбата счита, че е неоснователна. Поддържа, че в производството по чл. 422 ГПК молителите имат качеството на обикновени другари и съдът не е допуснал нарушение на изискването за съвместна процесуална легитимация. С определение № 360 от 1.10.19 г. настоящият състав на ІІІ г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане молбата за отмяна в открито съдебно заседание, като е счел, че е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. Отмяната по чл. 304 ГПК защитава трети лица, които не са взели участие по делото, защото не са били конституирани по надлежния ред, въпреки че са имало обезпечено от закона право на участие като необходими другари на главна страна, и спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо. /чл. 216, ал. 2 ГПК/ В ТР № 3/29.06.17 г. по т. д. № 3/16 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при спор за собственост върху недвижим имот, придобит в режим на СИО, съпрузите са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, но не задължителни другари, тъй като естеството на спорното правоотношение /бездяловия и неделем характер на съвместната собственост на съпрузите/налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. Постановеното по такъв иск решение разпростира своята сила на пресъдено нещо и по отношение на неучаствалия в производството по делото съпруг, който би могъл да се защити срещу тези последици на решението по реда на чл. 304 ГПК. Разглежданият случай не е такъв. Спорът не е за собственост върху недвижим имот, а за облигационно вземане. Естеството на спорното облигационно отношение относно изпълнението на задължения на собственици в обект в етажна собственост за заплащане на разходи по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС не налага съвместна процесуална легитимация на съпрузите, които имат качеството на обикновени, а не на необходими другари. Когато предявяването на иск не е свързан с правото на разпореждане със собственост или вещно право върху общите вещи от съпружеската имуществена общност, а до действие на управление, както е в случая, другият съпруг няма обезпечено право на участие по делото като негов необходим другар, участник в неделимо процесуално правоотношение. По отношение на В. Т. молбата е неоснователна по други съображения. Същият не може да позовава на нарушение на чужди права, а по делото е бил редовно призован. Дори в молбата за отмяна няма твърдения, че е бил лишен от участие в процеса. Ето защо в случая следва да се приеме, че не са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителите в производството. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.