Решение № 2008 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2020 г.

Решение № 2008 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4к ал. 8, т. 2 и § 4к ал. 12 и ал. 13, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Сливен, приподписана от адв. Колева, против решение № 93 от 10.06.2020 г. по адм. дело № 534/2019 г. на Административен съд – гр. Сливен, с което по жалбата на Б. Н.от гр. Сливен е отменена заповед № 18 – 12210 от 20.11.2019 г. на Началника на СГКК – гр. Сливен, с която на основание § 4к ал. 8, т. 2 и ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение на кадастралната карта и регистър на гр. Сливен, изразяващо се в заличаване имот идентификатор № 67338.435.63 с площ 1669 кв. м. и записан собственик Б. Н. и нанасянето на негово място на нови имоти идентификатори № 67338.435.694 с с площ 1000 кв. м. и записан собственик Б. Н., идентификатор № 67338.435.695 с площ 596 кв. м. със записан собственик Община Сливен и промяна на границата на имот идентификатор № 67338.435.94 с площ преди промяната 2705 кв. м., а след промяната 2778 кв. м. с начин на трайно ползване за поземлен имот за движение и транспорт. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на предпоставки за изменение на кадастралната карта поради наличие на условията по § 4к ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно наличие на явна фактическа грешка, допусната при приемане на плана за новообразуваните имоти (ПНИ) за местността, в която се намират имотите. Напротив твръди наличието на такава явна фактическа грешка. Твърди и неправилност на извода на съда, че не може с ПНИ да бъде преодоляно чрез изменението му по § 4к ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ обстоятелството, че по отношение на имота на Б. Н. не е образуван самостоятелен такъв. Твърди и неправилност на извода на съда, че решението на комисията по § 4к ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е обвързващо за началника на СГКК – гр. Сливен при издаване на оспорената заповед. Напротив твърди, че началника на СГКК – гр. Сливен е действал в случая при условията на обвързана компетентност и той е бил длъжен да се съобрази с положителното решение на комисията, в която влизат представители на различни служби. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Община Сливен, чрез процесуалния си представител юрк. Мавродиева, изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. Н. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед е в противоречие със закона. Посочил е, че от доказателствата безспорно се установява наличие на влезнал в сила ПНИ, одобрен със заповед № РД – 11 – 09 – 001 от 21.06.2017 г. на Областния управител на област Сливен, както и влезнала в сила кадастрална карта, в която спорните имоти са нанесени. Приел е обаче, че по отношение на тези имоти липсват основания за изменение на КК и КР, тъй като по отношение на тях одобрения ПНИ не съдържа явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, приложим на основание чл. 28в от ППЗСПЗЗ, съответно липсва предпоставката по § 4к ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на ПНИ, съответно изменение на КК и КР. Приел е, че не се установява съобразно легалното определение за явна фактическа грешка несъответствие в границите на поземлени имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, както и несъответствие в границите на съществуващи в местността, на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ. Приел е, че от събраните доказателства не се установява такова разминаване, съответно не е налице явна фактическа грешка. Посочил е, че обстоятелството, че с ПНИ по отношение на собствеността на Б. Н. не е образуван самостоятелен имот (същия е признат за собственик на 1000/1669 идеални части от ПИ идентификатор № 67338.435.63, а останалите идеални части са собственост на община Сливен), не е такова, което да може да бъде преодоляно чрез изменение по § 4к ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не се квалифицира като явна фактическа грешка. Приел е и че не споделя тезата, че административния орган в случая действа в условията на обвързана компетентност, а решенията на комисията по § 4к ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ не обвързват началника на СГКК – гр. Сливен и не го освобождават от задължението да установи дали са налице констатациите, залегнали в решението на комисията. Посочил е, че решението на комисията е предпоставка, задължителна част от производството по издаването на заповедта на началника на СГКК – гр. Сливен. Поради това е отменил оспорената пред него заповед. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че оспорената заповед е издадена по искане на община Сливен в качеството й на съсобственик с Б. Н. на имот идентификатор № 67338.435.63 по КК на гр. Сливен. Като основание за издаване на заповедта са посочени § 4к ал. 8, т. 2 и § 4к ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно установена явна фактическа грешка в ПНИ, въз основа на който имота е нанесен в КК. Правилно е прието от съда, че факта, че по отношение на Б. Н., който е придобил 1000/1669 идеални части от ПИ идентификатор № 67338.435.63, с ПНИ не е отреден отделен имот, съответно не е отреден такъв отделен имот за Община Сливен съобразно нейните идеални части, позволяващи обособяването на самостоятелен имот, не представлява явна фактическа грешка в ПНИ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, което определение е идентично и с определението за явна фактическа грешка по чл. 26, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Не се установява в тази връзка несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от плановете и карти по ЗСПЗЗ, в случая и границите по одобрения ПНИ. Правилен е в тази връзка извода на съда за липса на материално правното основание за издаване на заповедта, а именно явна фактическа грешка по § 4к ал. 8, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На второ място комисията по § 4к ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е технически орган, съдейства за техническото изработване на проекта за изменение на ПНИ. Предвид вида на специалистите включени в нея, тя подпомага органа, овластен да одобри изменението на ПНИ (Кмета на общината при липса на кадастрална карта или Началника на СГКК при наличие на кадастрална карта), който макар и обвързани от техническите установявания на комисията, е задължен за прецени наличието на правните основания – наличието или липсата им, които са предпоставка за изменение на ПНИ. В случая посочените основания за изменение на ПНИ, а именно наличието на явна фактическа грешка предвид легалната дефиниция на понятието, не се установяват, поради което и е правилен извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, както и искането на ответника по касация Община Сливен също е неоснователно в тази връзка. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение