Решение № 3097 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 26/2021 г.

Решение № 3097 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 26/2021 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Кашлакева-Андреева срещу решение № 6070 от 04.11.2020 г., постановено по адм. дело № 4741/2020 г. от Административен съд – София град. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на касаторката против писмо с изх. № СИС20-ГР94-38 от 02.04.2020 г. на Столична община, с което е обективиран отказ за връчване на заповед № СОА17-РД40-53 от 03.05.2017 г. на кмета на Столична община за отчуждаване на идеална част от недвижим имот. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспореният отказ на кмета на Столична община за връчване на заповед № СОА17-РД40-53 от 03.05.2017 г. да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът – кметът на Столична община в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез упълномощения представител юрисконсулт Юрукова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на С. Кашлакева-Андреева срещу писмо с изх. № СИС20-ГР94-38 от 02.04.2020 г. на Столична община, с което е обективиран отказ за връчване на заповед № СОА17-РД40-53 от 03.05.2017 г. на кмета на Столична община за отчуждаване на идеална част от недвижим имот с идентификатор 68134.208.1884, находящ се в гр. София, район "Красно село", [улица] за реализация на обект: "Разширение на метрото в гр. София, Трета метролиния – бул. "Ботевградско шосе" – бул. "Владимир Вазов" – Централна градска част –[жк]. "Втори етап от МС 15 до МС 17 и Депо на Метрополитена". Съдът е установил от фактическа страна, че отчуждителната заповед е връчена на отразените в имотния регистър собственици на посочения имот: Л. Живачки, М. Петрова, Д. Найденова, С. Найденов, Р. Найденова-Павлова и С. Андреев. Установил е още, че жалбоподателката е законна съпруга на С. Андреев, както и че последният е вписан като собственик на имота в представените договор за продажба на наследство от 29.07.2015 г. и нотариален акт № 141, т. III, рег. № 2581, дело № 479 от 2016 г. Установено е също, че С. Андреев и останалите посочени в заповед № СОА17-РД40-53 от 03.05.2017 г. като съсобственици на процесния имот лица, са обжалвали същата. С решение № 1942 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 6362/2017 г. на АССГ жалбата е отхвърлена. С. Кашлакева-Андреева е подала искане с правно основание чл. 246, ал. 1 от АПК за отмяна на това решение. С решение № 14517 от 29.10.2019 г. по адм. дело № 1197/2019 г. Върховният административен съд е отхвърлил искането за отмяна със съображения, че за молителката не са налице предпоставките по чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска имало сила само за страните по делото и нямало обвързваща сила по отношение на С. Андреева. И тъй като молителката не била страна в процеса, тя на собствено основание можела да обжалва административния акт, без да й се противопоставя възражение за пресъдено нещо. При това С. Кашлакева-Андреева е подала до кмета на Столична община искане да й бъде връчена заповедта за отчуждаване № СОА17-РД40-53 от 03.05.2017 г. Последвал е оспореният отказ. С обжалваното решение административният съд е приел, че същият е законосъобразен, като при издаването му не били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на приложимия материален закон. Според съда, с уведомяването на вписания в документите за собственост на имота собственик, административният орган изпълнил задължението си по закон, като извън неговите правомощия било да изследва дали имотът е в режим на СИО или не. Действията по оспорване на отчуждителната заповед били действия по управление, а не на разпореждане с вещите – имуществена общност на съпрузите. Поради това и по силата на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), извършените от съпруга С. Андреев действия, били валидни и за жалбоподателката. Освен това за обжалване от нейна страна на отчуждителната заповед не било задължително условие същата да й е била връчена, тъй като правният интерес на Андреева можел да се обоснове със съответните документи и факта на неучастието й в делото по оспорване на тази заповед. С тези съображения АССГ е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. В процедурата по отчуждаване на имоти – частна собственост като заинтересувани лица се конституират страните, посочени като носители на права по документите за собственост, без да се изследва въпросът за собствеността на имота, което в много случаи е свързано с решаване на спорове за собственост, подлежащи на разглеждане по гражданскоправен ред. В случая в представените по делото договор за продажба на наследство от 29.07.2015 г. и нотариален акт № 141, т. III, рег. № 2581, дело № 479 от 2016 г. като приобретател е вписан само съпругът на жалбоподателката – С. Андреев. Правилно първоинстанционният съд е оценил като действие на управление подаването на жалба срещу заповедта, с която се отчуждава имот, представляващ СИО. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Семейния кодекс съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност. В същото време ал. 2 гласи, че управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите. Единствено действията на разпореждане с общото имущество по силата на ал. 3 от същия законов текст се извършва съвместно от двамата съпрузи. В случая безспорно оспорването на заповедта за отчуждаване на процесния имот – съпружеска имуществена общност, представлява действие на управление. Затова и конституираният като заинтересована страна в съдебното производство съпруг, който се е легитимирал като съсобственик на отчуждавания имот съгласно представените документи за собственост, е упражнил право на обикновено управление по смисъла на чл. 24, ал. 2 от СК. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че не е било необходимо връчване на заповедта на жалбоподателката, за да може същата да упражни правото си на жалба. Същата е можела да оспори отчуждителната заповед на собствено основание като представи документ, доказващ, че притежаваната част от отчуждения имот е в режим на СИО, както и че не е участвала в проведеното производство по обжалване на тази заповед. По тези съображения и по изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на Столична община 100 лв. разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,