Решение № 6084 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2018 г.

Решение № 6084 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10065/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Йовнов Консулт" ЕООД и на "Голдин Пропърти" ООД чрез техния пълномощник срещу решение № 3934/12.06.2018 г. по адм. д. № 9385/2017 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-"Алфа Техникъл" ООД чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за процесуално недопустима поради липса на правен от обжалване интерес и алтернативно-за неоснователна. Ответникът по касационната жалба -главният архитект на район "Триадица"-Столична община не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба и за неоснователност по съществото й. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от лице, участвало в първоинстанционното производство, за което решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Тя е процесуално допустима и при наличие на правен интерес за касаторите от участие като заинтересовани страни в образуваното първоинстанционно производство като собственици на имот, граничещ с урегулирания поземлен имот, предмет на изменение на ПУП-ПЗ и заповедта за поправка на явна фактическа грешка - чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Алфа Техникъл" ООД срещу заповед № РТР17-РД56-125/18.05.2017 г. на главния архитект на Столична община район "Триадица", с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № РТР16-РД56-56/23.02.2016 г. на главния архитект на Столична община район "Триадица", с която е одобрено ИПЗ за УПИ VI-645 и УПИ VIII-1164 от кв. 69, м. "Кръстова вада" по плана на гр. София в следния смисъл: в диспозитива на същата, в т. 1, се заличава поставената точка в края на изречението, вместо което се поставя запетая и се прибавя следния текст: "при спазване на изискването застрояването в УПИ VI-645 да се извърши на разстояние до страничната източна регулационна линия най-малко една трета от височината на сградата в УПИ VI-645". С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Със заповед № РД-09-2-408/07.12.2015 г., допълнена със заповед № РТР16-РД56-53/16.02.2016 г. на главния архитект на СО район "Триадица", е разрешено да се изработи проект за изменение на плана за застрояване /ИПЗ/ за УПИ VIII-1164 и УПИ VI-645, кв. 69, м. "Кръстова вада". Със заповед № РТР16-РД56-56/23.02.2016 г. на главния архитект на СО р-н "Триадица" е одобрено изменение на плана за застрояване /ИПЗ/ за УПИ VIII-1164 и УПИ VI-645, кв. 69, м. "Кръстова вада", като в мотивната част на заповедта е посочено, че изменението на плана на застрояване се налага поради преминаване от ниско етажно в средно и високо етажно застрояване. В УПИ VI-645 се предвиждат две сгради, едната е свободно стояща, М+6, М +5, М + 4, а другата е 5 етажа в свързано застрояване със сграда в УПИ VIII-1164 от кв. 69. В мотивната част на поправената заповед е посочено, че са спазени изискванията на чл. 31, ал. 2 и 4 и чл. 35, ал. 2 от ЗУТ за нормативни разстояния на сградите на основното застрояване до странична граница на имотите. Не се допускат намалени разстояния към вътрешните регулационни граници и към застрояването в съседните имоти, включително и през улица. В разпоредителната част е постановено, че въз основа на одобрения план за ИПЗ не може да се издава виза за проектиране, да се одобрява или съгласува инвестиционен проект и да се издава разрешение за строеж с допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително и през улица. За имот планоснимачен № 1294, съседен от изток на УПИ VI-645, е разрешено изработване на ИПР и ИПРЗ. Съгласно действащия план, одобрен със заповед № РД-09-50-30/27.01.1997 г., част от ПИ № 1294 попада под улица от о. т. 214-о. т. 215. Съдът кредитира като обоснована и кореспондираща с останалите доказателства по делото съдебно-техническата експертиза в частта досежно изводите за техническите параметри на ПУП. Вещото лице е посочило, че според графичната част на ПУП, одобрен със заповед № РТР16-РД56-56/23.02.2016 г. /поправената заповед/, УПИ VI-645 граничи с улици от изток, юг и запад. Обозначеното в графичната част на проекта разстояние, по-голямо от 2. 5 м между предвиденото застрояване в УПИ VI-645 и източната граница на имота отговаря на изискването за разстояние до улична регулационна линия /чл. 26 от ЗУТ/. Според вещото лице, този текст, отнесен към графичната част на ПУП, означава, че разстоянието от сградата до източната странична граница на имота трябва да бъде най-малко 7 м, тъй като предвидената свободно стояща сграда в УПИ VI-645 е с височина М+6, М+5 и М+4, т. е. максимална етажност е 7 етажа, при условно приета височина на етажа 3 метра. Въпросът дали източната граница на УПИ VI-645 представлява улична регулационна линия или странична граница е извън предмета на настоящото производство. Този въпрос е относим при преценката законосъобразността на основния акт – заповед № РТР16-РД56-56/23.02.2016 г. Същественото в случая е, че със заповедта за поправка на ОФГ по същество е променено разстоянието съобразно графичната част на ПУП, като вместо обозначеното в графичната част разстояние, по-голямо от 2. 5 м между предвиденото застрояване в УПИ VI-645 и източната граница на имота, е предвидено разстояние най-малко 7 м. Очевидно е, че не е налице несъответствие между действителната воля на административния орган и външното й изразяване в текстовата и графичната част на заповедта. Така постановеното решение е материално и процесуалнонезаконосъобразно: На първо място, заповедта за поправянето заедно с първоначалния /поправения/ акт, представлява едно единно цяло с оглед предизвикваните съвкупно правни последици. Поради това въпросът дали източната граница е улична регулационна линия или странична граница е корелативно свързан с поправителната заповед. Както се посочи, с действащия план, одобрен със заповед № РД-09-50-30/27.01.1997 г., част от имот пл. № 1294 попада под улица от о. т. 214-о. т. 215. За този имот на 15.05.2009 г. е постановено мотивирано предписание за допускане изработване на проект за ПУП-ИПР и ИПЗ, който със заявление от 16.09.2009 г. е заявен за одобряване. Съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ допускането да се изработи проект за изменение на плана спира прилагането на действащия устройствен план- плана от 1997 г. в тази му част. Само на това основание източната граница не следва да се счита за улична такава, а за странична граница. На този извод сочи и приложеното по делото решение по т. 18 на РЕСУТ, взето с протокол № 3/20.04.2017 г. за допускане на поправка на явна фактическа грешка в заповед № РТР16-РД56-56/23.02.2016 г. /процесната поправка/. От мотивите на цитираното решение се установява, че е изпратен за обявяване ПУП-ИПР, ПЗ и ПРЗ, предвиждащ нов УПИ X-1294 за магазини, офиси, което би представлявало странична регулационна линия към УПИ VI-645 в кв. 69. На последно място, за прилагането на уличната регулация е следвало да се отчужди част от имот 1294, попадащ в о. т. 214-о. т. 215 съгласно плана от 1997 г. Разпоредбата на чл. 208 ЗУТ предвижда, че срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините. Съгласно ТР на ВАС № 4/02.11.2016 г. по ТД № 6/2015 г. характерът на сроковете по чл. 208 ЗУТ е преклузивен, като с изтичането на срока се преклудира възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. В частност, десетгодишният срок по чл. 208 ЗУТ за отчуждаване на част от имот пл. № 1294 за улица, считано от 1997 г., е изтекъл и възможността за такова отчуждаване е прекратена. С оглед и на това съображание в случая източната граница не е улична регулация, а странична граница към имот, за който вече е и одобрен ПУП -ИПР, ПЗ и ИПЗ съгласно цитираното решени на РЕСУТ. По принцип поправката на явна фактическа грешка е несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. Именно поправянето следва да разкрива вече формираната действителна воля. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице именно такова несъответствие при следните съображения: Както се посочи по-горе, в мотивната част на поправената заповед е изрично записано, че са спазени изискванията на чл. 31, ал. 2 и 4 и чл. 35, ал. 2 от ЗУТ за нормативни разстояния на сградите на основното застрояване до странична граница на имотите. Съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ при средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината на сградата, какъвто е настоящият случай. Видно от заключението на вещото лице, предвид допуснатата още през 2009 г. с мотивирано предписание устройствена процедура за съседния имот пл. № 1294, то отстоянието на застрояването в УПИ VI-645 към източната имотна граница-към имот пл. № 1294 би следвало да се съобрази с изискването за разстояние до страничната граница на имотите, което е една трета от височината на сградата в УПИ VI-645, което е 7 м. В този смисъл е и предприетата с обжалваната заповед поправка " при спазване на изискването застрояването в УПИ VI-645 да се извърши на разстояние до страничната източна регулационна линия най-малко една трета от височината на сградата в УПИ VI-645". Тази поправка разкрива действителната воля на административния орган, залегнала в обстоятелствената, мотивна част на поправената заповед застрояването да се извърши при условията на чл. 31, ал. 2 ЗУТ. Настоящата инстанция намира също, че не е налице изменение на даденото с поправената заповед разрешение, както е приел първоинстанционният съд. Не е налице несъотвествие между действителната воля на административния орган и външното й изразяване в текстовата и графичната част на поправената заповед с предприетата поправка. Поправката само детайлизира приетото в мотивната текстова част на първата заповед за спазване на чл. 31, ал. 2 и ал. 4 и чл. 35, ал. 2 ЗУТ нормативно разстояние на сградите на основното застрояване до страничната граница на имотите. Не е налице и несъотвествие на поправката с графичната част на поправената заповед, тъй като там разстоянието е посочено като по-голямо от 2, 5 м между предвиденото застрояване в УПИ VI-645 и източната граница на имота. След като е посочено по-голямо разстояние, то същото може да е и в размер на 7 м-една трета от височината на сградата в УПИ VI-645. В текстовата част никъде не е посочена разпоредбата на чл. 26, нито улична регулационна граница, за да се приема разстояние до улична регулация, както неправилно е приел първостепенният съд. Поради това предприетата поправка и първоначалният индивидуален административен акт /поправената заповед/ образуват един синхронен в цялост административен акт при липса на противоречие между целените от административния орган с поправената заповед последици и предприетото с поправката разрешение. Предвид изложеното обжалваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт. Като е приел незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът е постановил решение в противоречие с приложимата правна норма на чл. 62, ал. 2 АПК. Същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго решение по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата на "Алфа Техникъл" ООД. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски не се дължат, тъй като такива не са претендирани от касаторите. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,