Решение № 11479 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2015 г.

ВАСVII отделение02.11.2015 г.докладчик т Боян Магдалинчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 548 от 20.03.2015 г. по адм. дело № 2255/2014 г. на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11479 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2015 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД, гр. София, срещу Решение № 548 от 20.03.2015 г. по адм. дело № 2255/2014 г. на Административен съд Бургас. Доводите в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди че съдът неправилно е изтълкувал разпоредбите на чл. 105, ал. 1 и чл. 108 от ЗЗП и след като от датата на закупуване на стоката до момента, в който се е появило несъответствието, е изминала повече от година, законовата презумпция на чл. 108 от ЗЗП не е приложима и потребителят е следвало да докаже съществуването на несъответствието към момента на закупуване на стоката. По тези съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответната страна - Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите - гр. Бургас, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна и в установения в закона срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор против Задължителни предписания на Комисията за защита на потребителите (КЗП), обективирани в Протокол за проверка на документи № К-0063862/22.10.2014 г. към Констативен протокол № К-173292/9.10.2014 г. съставен от Деница Илиева Илиева, инспектор КЗП РД Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат от фактическа страна е приел, че на 30.04.2013 г. Анушка Маринова е сключила двугодишен договор за интернет услуга и закупуване на таблет LENOVO D2107. Още от началото таблетът е показвал един и същ дефект - батерията е с много ниска издръжливост във времето, за което е подадена рекламация, обективирана в протокол № RMBS11116527/24.03.2014 г. При получаването на таблета след ремонта на 29.04.2014 г. се установява, че повредата не е отстранена. В началото на юли 2014 г. таблетът отново е предаден за ремонт със същото оплакване. На 11.08.2014 г. е получила таблета, придружен от констативен протокол, в който е посочено, че батерията има гаранционен срок 12 месеца, който е изтекъл, поради което ремонта следва да се извърши срещу заплащане. Във връзка с това на 7.09.2014 г. Маринова е подала сигнал до КЗП РД Бургас. В резултат на получения сигнал е съставен процесния констативен протокол. Към така изложената фактическа обстановка съдът е приложил разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, установяваща, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, и разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от ЗЗП, която гласи, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. В този смисъл е приел, че уговореният едногодишен срок за гаранция на батерията не може да се противопостави на срока, определен в закона, като е посочил, че констатираното несъответствието на потребителската стока е било налично и в заявения от жалбоподателя 12-месечен гаранционен срок на батерията. Изложил е, че стоката е закупена на 30.04.2013 г., а първата рекламация с описан проблем "батерията зарежда/пада бързо" е от дата 24.03.2014 г., видно от протокол № RMBS11116527/24.03.2014 г., като при тези факти е установил, че дори и в 12-месечния гаранционен срок на батерията, проблемът е бил наличен. Отделно от това е посочил, че нормата на чл. 106 от ЗЗП посочва какви са качествата на стоката, за да се приеме, че тя съответства на договора за продажба - едно от тях е да е годна за обичайна употреба, като видно от установеното Маринова е била лишена от възможността да се ползва от предмета на договора - предоставянето на интернет услуга поради дефект на процесния таблет. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав напълно споделя изложеното в мотивната част на обжалвания съдебен акт, като същата не следва да бъде преповтаряна. В допълнение следва да се отбележи, че съдът правилно е приложил относимата нормативна уредба. От доказателствата по делото е видно, че констатираното несъответствие на потребителската стока е било налично и в заявения от жалбоподателя 12-месечен гаранционен срок на батерията. Стоката е закупена на 30.04.2013 г., а първата рекламация с описан проблем "батерията зарежда/пада бързо" е от дата 24.03.2014 г., видно от протокол № RMBS11116527/24.03.2014 г. Както правилно е посочено от първоинстанционния съд съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителска стока не съответства с тази по договора за продажба продавачът следва да я приведе в съответствие с договора, а тази на чл. 105, ал. 2 от ЗЗП, установява, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на стоката с договора за продажба в двугодишен срок от датата на доставяне, дори да не е знаел за несъответствието. Неоснователни са възраженията на касатора, че срокът на батерията е изтекъл, тъй като този срок не би могъл да бъде противопоставен на законовия двугодишен срок. При издаване на съдебното решение първоинстанционният съд не е допуснал логически грешки, нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което решението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

3