Решение № 6116 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 815/2019 г.

Решение № 6116 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 815/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Колева, против решение № 1179 от 29.11.2018 г., постановено по адм. д. № 752/2018 г. от Административния съд София-област. С него съдът е отменил заповедта на касатора в настоящото производство, с която е отказано финансиране на подадено заявление за подпомагане от община Етрополе и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане, при спазване на указанията, дадени в мотивите. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения за допуснато от съда нарушение на материалния закон относно оценяването на критериите за подбор на заявлението за подпомагане, посочени в Приложение № 11 към чл. 40 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 12". Твърди освен това, че като не е зачел разпоредбите на задължителното тълкуване, направено от издателя на Наредба № 12, а ги е приел за незаконосъобразни, съдът е излязъл извън правомощията си. По изложените съображения в касационната жалба се моли съда, да отмени решението. Касаторът прави искане за присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. От ответната страна по касация-кметът на община Етрополе е постъпил писмен отговор, в който се твърди неоснователност на касационната жалба. Ответната страна е противопоставила възражения на твърденията на касатора. В съдебно заседание се представлява от адвокат Грънчаров, който поддържа писмения отговор и не прави искане за присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира съдебното решение за правилно и законосъобразно по изложените мотиви. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административният съд София-област е бил сезиран с жалба, подадена от кмета на община Етрополе против заповед № 03-РД/2673 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е постановен отказ от финансово подпомагане на заявление с ИД № 23/07/2/0.0.0516 на стойност 4 787 024, 13 лв. с наименование "Рехабилитация на общински пътища, община Етрополе". Съдът е приел жалбата за допустима и като я е разгледал по същество е преценил, че тя е основателна, поради което е отменил обжалваната заповед. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора относно подаденото заявление за подпомагане от общината, приложените доказателства към него, уведомителното писмо на ДФЗ за отстраняване на непълноти и нередовности на заявлението и допълнително приложените доказателства. От фактическа страна е приел за установено, че в периода на прием на заявления за подпомагане общината е подала заявление за подпомагане на разходи за извършване на строително-монтажни работи за пет броя пътища, подробно описани с идентификационните им номера, дължина и връзките им с населените места от общината. Към заявлението е приложена и таблица за оценка на критериите за подбор, представляваща Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1 от Наредба № 12. В нея за критерий № 2 от приложението "Изграждане и/или реконструкция на инфраструктура, обслужваща общини с високо ниво на безработица", съответно подкритерий 2. 1 "Проектът се реализира на територията на община със средногодишно равнище на регистрирана безработица до 10%, е определила 3 точки; по критерий 4 "Изграждане и/или реконструкция на инфраструктура, която осигурява директна свързаност на населено място с по-висок клас републикански пътища и чрез инвестициите по проекта ще се осигури директна транспортна свързаност на населено място/населени места на територията на община от селски район с по-висок клас път от републиканската пътна мрежа" е определила 26 точки и по критерий 5 "Брой население, което ще се възползва от подобрените основни услуги, и обхвата на териториално въздействие", подкритерий 5. 5 "Инвестицията се изпълнява на територията на населено място/населени места с общо население над 10 001 души (по данни на Националния статистически институт към края на годината, предхождаща датата на кандидатстване" общината е определила 30 точки. Общия брой точки по критериите е бил 59 точки. При предварителния ранкинг на заявлението не било направено отбелязване на разликата в критериите за подбор и съответните им точки. В последствие с докладна записка на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ до директора е било посочено, че при извършената предварителна оценка съгласно критериите за подбор относно критерий 5 неправилно били определени 30 точки, защото погрешно било сумирано населението на цялата община Етрополе – 11 596 души и на с. Горунака – 26 души, като общото население било 11 621 души. В докладната заместник-изпълнителният директор е посочил, че по този критерий следва да се дадат 25 точки, тъй като най-дългата реконструирана отсечка Подобект 3 "Неремонтиран участък на път II-37-SFO3268-Етрополе - с. Горунака" с дължина 3 602, 00 л. м, обслужва населените места гр. Етрополе и с. Горунака с общо население от 9 983 души. Становището в докладната е било възприето от изпълнителния директор на ДФЗ, който е издал оспорената заповед, с която е направил отказ от финансиране. В нея административният орган се е позовал на задължителното тълкуване на чл. 36, ал. 1, т. 1 във връзка с Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12, направено от министъра на земеделието, храните и горите и обн. в ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г. В раздел II от задължителното тълкуване, относно критерий 5 "Брой население, което ще се възползва от подобрените основни услуги, и обхвата на териториалното въздействие" е посочено, че точките по този критерий се определят, като се отчита броят на населението на населеното място/населените места, обслужвани от най-дългата реконструирана/рехабилитирана пътна отсечка, измерена в мерна единица за дължина (м, км), от съответния общински път, включен в Решение № 236 от 13.04.2007 г. на Министерския съвет за утвърждаване на списък на общинските пътища. Поради това в обжалваната заповед е направено намаление на броя точки по този критерий от 30 на 25, като е взет предвид броя на населението само на гр. Етрополе и с. Горунака, което е било под 10 000 души. Тъй като заявлението за подпомагане е получило по критериите за оценка общо 54 точки, на основание чл. 38, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 40, ал. 1 и 2 и във връзка с чл. 36, ал. 1 от Наредба № 12, заявлението за подпомагане е получило пълен отказ поради недостатъчен бюджет по подмярката. При тези фактически установявания съдът на първо място е направил правен извод, че издадената заповед е валидна и допустима, издадена от компетентен орган по материя и степен. В нея са били изложени обстоятелствата, въз основа на които са направени изводите за отказ, поради което е била съответна на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а при издаването й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на съответствието на обжалвана заповед с материалния закон съдът е приел, че тя е незаконосъобразна. Отчел е обстоятелството, че задължителното тълкуване има същата задължителна сила както и Наредба № 12, но е приел, че тълкуването е направено след приключване на приема на заявленията за подпомагане и то не е могло да бъде съобразено от заявителите при изготвяне на проектите им. Освен това съдът е приел, че при тълкуването на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 във връзка с приложение № 11 тълкуването било стеснително. Според съда, ако проектът за реконструкция и рехабилитация на няколко пътни отсечки, то населението на свързваните населени места с тях щяло да се ползва от тях, докато при тълкуването се вземала предвид дължината на най-дългият път, като в случая това бил пътят гр. Етрополе - с. Горунака, при което броят на населението се определял само за двете населени места. При тези правни изводи съдът е направил и решаващият си правен извод, че и двете подзаконови норми – тази на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 и задължителното тълкуване, съществуват едновременно, като тълкуването противоречало на тълкуваната норма и било несъответно на нея, поради което е отменил обжалваната заповед и я е върнал на административния орган с указания, дадени в мотивите на решението. Постановеното решение е неправилно и следва да се отмени, защото е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е повлияло и върху приложението на материалния закон. Между страните не е било спорно, че община Етрополе е подала заявление за подпомагане на дейност по чл. 4, т. 2 строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях от Наредба № 12. Не се е спорило и относно това, че подадените заявления по тази мярка са били в по-голям размер от предвидения бюджет, поради което е било взето решение да се приемат заявления за подпомагане които са получили най-малко 55 точки. Спорът е бил относно приложението на критерия по т. 5 от раздел II на приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от задължителното тълкуване, относно броя на населението, защото тъкмо по този критерий е намалена оценката на общината с 5 точки и нейният проект е получил 54 точки, поради което заявлението за подпомагане е получило пълен отказ. Според задължителното тълкуване точките по критерий 5 се определят, като се отчита броят на населението на населеното място/населените места, обслужвани от най-дългата реконструирана/рехабилитирана пътна отсечка, измерена в мерна единица за дължина (м, км) от съответния общински път, включен в Решение № 236 от 13.04.2007 г. на МС за утвърждаване списък на общинските пътища. Ползват се предоставените данни от НСИ за брой на население към 31.12.2015 г. по пол, области, общини и населени места, публикуван на електронната страница на ДФЗ. Между страните не е имало спор, че най-дългата пътна отсечка е тази между гр. Етрополе и с. Горунака, като сборът от населението на двете населени места е бил под 10 000. При това задължително тълкуване се налага правният извод, че дадените точки по критерий 5 правилно са намалени, защото проектното предложение попада в хипотезата на подкритерий 5. 4, според който инвестицията се изпълнява на територията на населено място/населени места с общо население от 5001 до 10 000 души и на този критерий се следват 25 точки, а не както е посочено в заявлението за подпомагане – 30 токи, като е направен сбор на броят на населението на цялата община Етрополе и с. Горунака. Административният съд София-област неправилно не е зачел задължителната характер на задължителното тълкуване при прилагането на посочената разпоредба от Наредба № 12 в тълкуваната й разпоредба. На задължителното тълкуване не е придадено действие занапред, от което следва, че то влиза в сила едновременно с влизането в сила на Наредба № 12 и следва да се прилага във всичките му части. Съдът недопустимо си е позволил да не зачете задължителното тълкуване, като коментира неговата материална законосъобразност, въпреки, че не е бил сезиран с такъв спор. Друг е въпросът дали е компетентен да го направи, с оглед на разпределението на делата между административните съдилища и Върховния административен съд по рода им, с което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Това налага отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, защото не се налага събирането на нови доказателства, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна. С оглед на изложените мотиви заповедта е законосъобразна, тъй като е изцяло съобразена с чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 и приложение № 11 към нея, включително и със задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 1 дадено от министъра на земеделието, храните и горите, издател на Наредба № 12 според § 2 от Заключителните й разпоредби, а жалбата против нея като неоснователна, ще следва да се отхвърли. С оглед на изхода на спора община Етрополе ще следва да заплати на ДФЗ направените разноски, поискани както при първоинстанционното разглеждане на спора, така и в касационното производство, на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Разноските за ДФЗ са дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП. Според фактическата и правна сложност на спора настоящата инстанция определя юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 200 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ или община Етрополе ще следва да заплати на ДФЗ разноски и за двете инстанции в размер на 400 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение