Решение № 12713 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2012 г.

Решение № 12713 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илия Борисов Илиев, Наташа Рангелова Илиева, Борис Георгиев Илиев и Радослав Георгиев Илиев срещу решение от 11.11.2011 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-г състав по адм. д. № 3956/2005 г. С касационната жалба и допълнителната молба от 6.02.2012 г. са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - кмета на Столична община, чрез процесуален представител юрк. Каменова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на писмо изх. № 1194р-12.01. от 27.10.2005 г., с което кмета на Столична община е уведомил заявителите, че искането им за отмяна на отчуждаване и възстановяване на право на собственост върху недвижим имот по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не може да бъде уважено, тъй като искането е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 4 от Закона. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че наследодателката на жалбоподателите не е подавала искане, тъй като не е представено изрично писмено пълномощно, с което тя да е упълномощила лицето Георги Борисов Илиев да заяви правото й за реституиране на отчуждения имот. Само при тези решаващи мотиви, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Фактическата обстановка е правилно установено от решаващият съд. Обоснован е правният извод на съда, че в хода на административното производство не е установено наследодателката на жалбоподателите да е упълномощила лице, което от нейно име да заяви правата й за отмяна на отчуждаване и възстановяване на имот по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че не е било необходимо представяне на изрично пълномощно, тъй като името на тяхната наследодателка е вписано в адресната част на заявлението. В искането от 21.12.1994 г. изрично е вписано, че се подава от Георги Борисов Илиев в качеството му на пълномощник на Величка Георгиева Христова. Доказателства за този мандат на пълномощника не се представят, поради което правилно решаващият съд е приел, че няма надлежно заявяване на реституционните права. На следващо място искането за отмяна на отчуждаването е недопустимо за разглеждане по същество от административния орган, тъй както и заявлението от 1994г, така и това по което е издадено оспореното писмо, са подадени значително след като е изтекъл преклузивния срок по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. На разглеждане и произнасяне по същество подлежат само тези искания, които са подадени в предвидения преклузивен срок. В случая и двете искания са подадени след изтичане на преклузивния срок. Не може да се приложи и новирания срок, в който правоимащите са имали възможност да подават заявления за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността, предвиден с разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, тъй като и двете искани са извън началната или крайната дата на този срок т. е. нито едно от двете искания не попада във времевия периметър на приложение на този новиран срок. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, с който искането не е разгледано по същество, решаващият съд е постановил законосъобразно и обосновано решение. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение