Решение № 6658 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. Н., гр. Пловдив, чрез адв. Ботева, срещу решение 11019 от 16.12.2024г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело 1429/2024г. С последното съдът е отхвърлил жалбата на Н. срещу отказ от 17.06.2024 година по УРИ 103000-11367/12.06.2024 година на началник сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, да върне отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 203, т. 9 АПК. Съдът не изяснил спора по същество, като не обсъдил и възраженията на жалбоподателя. Ответникът по касационната жалба началник сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по съображения различни от изложените в същата, при следните изводи от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че предмет на съдебното производство е административен акт, обективиран в писмо УРИ 103000-11367/12.06.2024 година на началник сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пловдив. Така проведеното производство е недопустимо, при следните съображения от правна страна: Изземването и връщането на свидетелството за управление на моторно превозно средство е фактическо действие на компетентния орган, което той е длъжен да извърши по силата пряко на правната норма при настъпване на визирания в нея юридически факт. Член 20 от Наредба І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба І-157) определя юридическите факти, при чието настъпване органът изземва, а чл. 24, ал. 1 при чието наличие връща отнетото свидетелство. Самото фактическо действие/неизвършването на това фактически действие подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Писмото само обяснява защо органът не е извършил фактическото действие връщане на свидетелството. Дали това негово твърдение е правилно или не е въпрос на преценка в хода на проверката за законосъобразност на твърдяното от касатора неоснователно бездействие. Видно от изложеното, съдът като е приел, че предмет на оспорване е законосъобразността на писмо с посочения рег. номер, което е приел за индивидуален административен акт, а не законосъобразността на неизвършването на фактически действия, всъщност е определил неправилно предмета на спора. Той се произнесъл по законосъобразността на акт, който няма характеристиките на индивидуален административен акт, а не по искането, с което бил сезиран преценка законосъобразността на неизвършването на фактическото действие връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Това прави постановеното решение недопустимо. Този порок на обжалвания съдебен акт не може да бъде отстранен от настоящата инстанция. В тази насока са: решение на ВАС по адм.д. 12065/2024 година; решение на ВАС по адм.д. 3273/2012 година (практиката по които настоящият съдебен състав споделя). Касационната инстанция следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По претенцията за разноски ще се произнесе административният съд в зависимост от изхода на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд