Решение № 16041 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2010 г.

Решение № 16041 от 29.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зора 5" ЕООД - гр. Добрич, против решение № 1263 от 21.06.2010 г., постановено по адм. дело № 532 от 2010 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 900384 от 24.11.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 832 от 27.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, с който за данъчния период м. 03.2009 г. е отказано на "Зора 5" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 61 000 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения за това, че съдът е достигнал до необосновани изводи относно реалното осъществяване на доставки по процесната фактура № 5519 от 31.03.2009 г., цялата на стойност 305 000,00 лв. с доставчик "Виста Ойл" ЕООД и предмет строителни материали съгласно опис към фактурата. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му и да бъде отменен издаденият РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП за гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на решението и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Варна, е отхвърлена жалбата на "Зора 5" ЕООД - гр. Добрич, против РА № 900384 от 24.11.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 832 от 27.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, с който за данъчния период м. 03.2009 г. на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 61 000 лв. по фактура № 5519 от 31.03.2009 г. с предмет строителни материали по опис, издадена от доставчика "Виста Ойл" ЕООД. Присъдени са и разноски в полза на директора на ДОУИ - Варна, в размер на 1670 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на материалния закон. Посочил е също, че страните не спорят по фактите, а относно датата на настъпване на данъчното събитие във връзка с доставките на строителните материали по фактурата, вложени в изграждането на обект - собственост на "Виста Ойл" ЕООД. По делото не се спори и по това, че се касае до свързани лица. Съдът, след като е обсъдил облигационните отношения между свързаните лица, както и договора от 1.08.2008 г., сключен между "Виста Ойл" ЕООД като възложител и "Зора 5" ЕООД като изпълнител, е приел, че между страните липсва изрична уговорка по отношение на обстоятелството от кого ще се осигуряват материалите, необходими за извършването на СМР. От издадената за изпълнение на сделката фактура № 1 от 19.12.2008 г. с предмет извършена строителна услуга и от приложения към нея анализ съдът е отчел факта, че предмет на договора е единствено положеният труд, а не и вложен материал. Изхождайки и от факта, че в счетоводството на жалбоподателя "Зора 5" ЕООД липсват отразени разходи за материали, който факт не е бил спорен, съдът е приел, че материалите са закупувани от "Виста Ойл" ЕООД, вложени са в собствения му обект и за него не е възникнало нито договорно, нито законово задължение за прехвърляне на собственост върху тези материали на изпълнителя на СМР "Зора 5" ЕООД. След като към датата на издаването на фактурата строителните материали са били вече вложени в обекта, то правилно съдът е приел, че липсва доставка към датата на издаване на фактурата и неправомерно по нея е начислен данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради което е отхвърлил жалбата. Във връзка с твърденията в жалбата, че част от фактурираните строителни материали не са били вложени в обекта и са налични, съдът е посочил, че не са били ангажирани доказателства във връзка с това твърдение въпреки дадените указания по реда на чл. 171 АПК. Съдът е обсъдил и направеното възражение по издадения РА във връзка с приложеното по делото от страна на жалбоподателя решение на съда на ЕО от 29.04.2004 г. по дело № С-1452/02, като е посочил, че същото е неотносимо към конкретния спор предвид приетото от него за липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Отделно от това е посочил, че даже и да се приеме, че за периода м. 08-11.2008 г. са възникнали данъчни събития на доставки от покупко-продажба на стоки, за които е издадена фактурата едва през м. 03.2009 г., то по отношение на тези доставки не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е изпълнено условието на чл. 69, ал. 1 ЗДДС - стоката да е получена от регистрирано по ЗДДС лице. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните и доказателствата по делото, не е допуснал игнориране на доказателства и изводите, които е направил, са в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Анализирайки доказателствата по делото, изводът на съда, че данъкът по процесната фактура е начислен без основание по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, се явява обоснован. Неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС е налице, когато не е осъществена доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС изрично е предвидено, че данъчният кредит е сумата, която данъчно задълженото лице има право да приспадне за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а в чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че само регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. Предвид доказателствата по делото настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, че по процесната фактура не са осъществени доставки и като така на лицето не следва да се признава право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,