Решение № 5145 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2019 г.

Решение № 5145 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на М. Мравкова, Г. Мравкова и Н. Мравков, тримата от [населено място], [община], за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила определение № 14825/03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 14258/2018 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 2114/25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 3064/2018 г., по описа на Административен съд (АС) - П. Ответникът – Главният архитект на община Р., чрез пълномощника си по делото, оспорва искането. С отричащи основателността му доводи моли да бъде отхвърлено и да му се присъди адвокатско възнаграждение, за чието реално изплащане представя доказателства. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в рамките на установените в чл. 240 АПК срокове и от надлежни страни. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С определение № 2114 от 25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 3064/2018 г. АС - П. е оставил без разглеждане като недопустима жалбата против становище на главния архитект на община Р., по искане на АС - П. по адм. дело № 2058/2018 г. за търпимост на строеж "Плътна ограда" в УПИ III-70, кв. 3 по плана на с. Я. и производството по делото е прекратено. Решаващият съд е формирал извод за недопустимост на оспорването поради липса на подлежащо на съдебен контрол административно волеизявление и отсъствие на правен интерес за жалбоподателите от атакуването му - основания по чл. 159, т. 1 АПК. Недоволни от този изход на спора, М. Мравкова, Г. Мравкова и Н. Мравков са подали частна жалба срещу определението на АС – П., с твърдение за неговата неправилност, поддържайки, противно на заключението на съда, че процесното становище притежава белезите на годен за обжалване индивидуален административен акт, засягащ пряко и непосредствено правната им сфера, което обосновава и правен интерес от търсената съдебна защита. Първоинстанционното определение е оставено в сила от Върховния административен съд с окончателно определение № 14825/03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 14258/2018 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение, видно от което проверяваният съдебен акт е счетен за правилен като краен правен резултат, по възприетите от АС – П. мотиви. Касационната истанция е споделила съображенията на решаващия съд, че оспореното от частните жалбоподатели становище не обективира отказ за издаване на удостоверение за търпимост по § 16 ПР ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, т. к. не е издадено в редовно административно производство, образувано по искане на оспорващите, а като удостоверителен документ, по искане на съда. В тази процедура документът има за адресат - АС П., за нужди по висящо адм. дело № 2058/2018 г., без да ангажира правната сфера на други лица. Тричленният състав е посочил, че жалбоподателите не са инициирали производство по издаване на такова удостоверение за търпимост по реда на чл. 24, ал. 1 АПК, вр. с § 16 ПР ЗУТ, респ. § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, което в случай на отказ би могло да бъде оспорено от тях. Поради това и същите не са негови адресати, а такъв е единствено АС - П., по отношение на когото писмото има удостоверителен характер и не обективира белезите на индивидуален административен акт - годен предмет на съдебен контрол. Искателите са подали жалба пред АС - П., който се е произнесъл в закрито заседание съгласно чл. 160, ал. 2 АПК. Не е предвидено участието на страната и в производството пред Върховния административен съд (Сравн.: чл. 234, ал. 1 АПК). Съдилищата не са допуснали нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на жалбоподателите по делото, нито те са били в невъзможност да участват по причини, които не са могли да отстранят. Такива твърдения не са и наведени в искането. По делото липсват доказателства за допуснато нарушение, засягащо процесуалните им права, които те не са могли да упражнят или да се защитят след него, включително по пътя на редовно обжалване. Респ. не е нарушено правото им на защита, т. к. по същество не са били лишени от възможността да изразят становище. Искателите са упражнили всички свои процесуални права във връзка с оспорването, т. е. използвали са законовите възможности за участие и защита по делото. Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му. Бидейки изключение от стабилитета на акта, отмяната като извънреден способ за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, , когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е важимо само в полза на засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. В случая, предмет на проверка в производството, проведено пред Върховния административен съд е била правилността на първоинстанционното определение, т. е. контролиращият съд е дължал отговор на въпроса законосъобразно ли е прекратен съдебния процес на основание чл. 159, т. 1 АПК. Твърдение за неправилно конституиране на ответната страна е въведено в предмета на спора пред тричленния състав, като искателите се позовават на процесуални нарушения, засягащи правото на участие на ответника - главен архитект на община Р.. Дори и допуснати, подобни нарушения могат да бъде релевирани единствено от страната, чиито права на участие и защита са нарушени. Следователно не са налице основания за отмяна на съдебния акт на посоченото в искането основание по чл. 239, т. 5 АПК. В искането за отмяна и допълнително постъпилото писмено становище се сочат допълнителни касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила определение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи относно правилността му не са допустими и не следва да се разглеждат. Следва да има предвид, че нормата на чл. 239 АПК предвижда, че страна по делото може да иска отмяна на влязлото в сила решение само на лимитативно регламентирани основания, сред които не са нарушенията на материалния закон. Процесуални нарушения, допуснати от съда, могат да служат като основание за отмяна на влязло в сила решение единствено, ако са довели до постановяването му след като между същите страни, за същото искане и на същото основание вече е било налице друго влязло в сила решение, което му противоречи (чл. 239, т. 4 АПК) или, ако в резултат на тях е било нарушено правото на участие на страната в процеса (чл. 239, т. 5 АПК). Други процесуални нарушения, включително необсъждането на доводите на страните, не са основание за отмяна на влязлото в сила определение. Ето защо релевираните в искането за отмяна доводи за неправилно приложение на закона и допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение по извънинстанционния способ на чл. 239 АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 249 АПК, в полза на община Р. - П., следва да бъдат присъдени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,