Решение № 6867 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16133/2013 г.

Решение № 6867 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16133/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Нагапет Мнацаканян, гражданин на Армения, против решение № 6112 от 09.10.2013 г. по адм. дело № 5413/2013 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 186 от 08.02.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е приповторил решението на административния орган и така е постановил немотивирано решение, поради и което е поискана отмяната му. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, мотивирано се е произнесъл по възраженията и правилно е приложил материалния закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Също така сочените причини за предоставяне на закрила не се различават от тези при предходните четири искания, приключили с влезли в сила решения на ВАС, с които са потвърдени решенията на ДАБ за отказ на заявената защита, като тези обстоятелства не представляват и "причини от хуманитарен характер", които да налагат предоставяне на желаната закрила по ЗУБ, а са по-скоро предмет на обсъждане в друго производство, а именно - по ЗЧРБ. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Нагапет Мнацаканян, гражданин на Армения, против решение № 186 от 08.02.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. От материалите по делото е установено, че Нагапет Мнацаканян, гражданин на Армения, пребивава на територията на България от 18 години, като за първи път е подал молба за закрила през 2000 г. Процесната молба за закрила е пета по ред - т. е. последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Мотивирал е молбата си с това, че семейството му е тук - живее с българка, от която има две деца. Твърди, че е напуснал страната си, защото бил осъден несправедливо, поради което не желае да се завърне там. След спазване на административната процедура председателят на ДАБ е издал процесното решение № 186 от 08.02.2013 г., с което е отхвърлил молбата за закрила на Нагапет Мнацаканян. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Нагапет Мнацаканян не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Армения, с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е пета по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че касаторът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Армения. Съдът е отбелязал, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Нагапет Мнацаканян не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, тъй като кандидатът основава молбата си на причини от семейно-битов характер, които не се включват в обхвата на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Видно от бежанската история на чужденеца спрямо него не е установено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, същият не е членувал в политически партии и е напуснал страната на произход легално. Липсват данни молителят да е бил лично преследван в родината си и поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения, да е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му или поради наличие на международен конфликт в страната му по произход. Единственото, с което е мотивирал молбата си за закрила, е това, че бил осъждан в страната си, по негово твърдение несправедливо, но този факт е от криминален характер и е ирелевантен по отношение на търсената закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Съдът е изследвал обстоятелствата, изложени в молбата за закрила, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е пета по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите, правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради и което оспорването на административния акт е неоснователно. С оглед на факта, че Нагапет Мнацаканян не е представил нови обстоятелства, на които да основе молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същият е законосъобразен. По отношение на довода, че семейството на чужденеца е в България, следва да се отбележи, че предоставянето на субсидиарна закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелството, че Нагапет Мнацаканян пребивава продължително в страната заедно със семейството си, не е основание за особена закрила по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Сам по себе си пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България, но не и за статут по приложимия в случая специален закон. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,