Решение № 6963 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2018 г.

Решение № 6963 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Р., от [населено място], чрез неговия пълномощник срещу решение № 1604/11.07.2018 г. по адм. д. № 2822/2017 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на Община Кричим чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №№ РД-02-09-354/21.09.2017 г. на заместник- кмета на Община Кричим, с която на основание чл. 225а ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "масивен навес", находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х – 641, кв. 108 по плана на града, одобрен със заповед № 902/09.02.1982 г. на заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет (ИК на ОНС), гр. Пловдив, попадащ в ПИ с идентификатор 39921.501.457 по КК на КР на гр. Кричим, свързан със склад, находящ се под сграда/ гараж/ с идентификатор 39921.501.457. 2 по КК и КР на града, одобрени със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на ИД на АГКК гр. София, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Строежът представлява стоманобетонна плоча, разположена върху два вида колони – от тухли с варо-циментов разтвор от стоманобетон. Същият е разположен в южната част на УПИ - 641, кв. 108 по плана на гр. Кричим. Има поставена двукрила врата, изграден е на уличната регулация и е свързан с със склад, находящ се под сграда /гараж/ с идентификатор 39921.501.457. 2 по КККР на града. Процесният навес представлява сграда не от основното, а от допълващото застрояване, представляваща на практика гараж за домуване на един автомобил. Строежът не е търпим на основание пар. 16, ал. 3 ПЗРЗУТ, нито по пар. 127, ал. 1 ПРЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен без строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо строежа са налице предпоставките за търпимост съгласно пар. 16 или пар. 127 ПЗРЗУТ. В случая тези предпоставки не са налице, за което първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. В този смисъл съдът не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели за времеизвършването на строежа през 1998-1999, но е разгледал и този период като възможен такъв на построяване, като е прил, че не са налице предпоставките на пар. 16, ал. 3 ПЗРЗУТ, тъй като по делото не бе установено декларирането на строежа пред одобряващите органи от неговия собственик, което е една от кумулативните предпоставки, за да се квалифицира незаконния строеж като "търпим". В случая такова деклариране не е осъществено. Липсата на деклариране пред одобряващия орган е пречка спрямо един незаконен строеж да се приеме хипотезата на търпимост, дори този строеж да съответства на правилата и нормите на застрояване. Не е налице и хипотезата на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Тази хипотеза касае строежи, завършени в периода след 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г., като по делото няма данни строежът да е извършен през този период. Напротив, строежът не е отразен в кадастралния план, одобрен през 2002 г., нито в кадастралната карта, одобрена със заповед от 19.02.2009 г., поради което е извън релевирания в пар. 127, ал. 1 ПЗРЗУТ период. Поради това не са налице предпоставките за търпимост на строежа и същият като незаконен подлежи на премахване. Предвид изложеното, като е приел оспорения пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващия възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. съобразно приложен списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,