Решение № 15438 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7158/2014 г.

Решение № 15438 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7158/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Муса Салих Муса срещу решение № 389 от 14.03.2014 г., постановено по адм. дело № 848/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед рег. № 1787/13.09.2013 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по ЗМВР и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение като незаконосъобразно и необосновано, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът счита жалбата за неоснователна с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Правилни са изводите на АС за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и при наличие на необходимите реквизити, както и при спазване на правилата на дисциплинарната процедура. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел за ирелевантно решението на Окръжен съд - Благоевград, с което е отменено това на Районен съд - Разлог и касаторът е признат за невиновен в това, че на 18.09.2011 г. в периода около 20.00 - 20.30 часа в сградата на участък "Полиция" в гр. Белица към РУ "Полиция" - Разлог при ОД на МВР - Благоевград, в качеството му на полицейски орган, възложено му да изпълнява служба на държавен служител в МВР, при изпълнение на службата си е причинил лека телесна повреда на Исмаил Мустафа Аян от с. Горно Краище, община Белица, по описания начин, и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НК във вр. чл. 130, ал. 2 от НК. В мотивите към решението на наказателния съд (л. 234 - л. 239) са проследени хронологично действията на пострадалия и на обвиняемия, като е формиран извод за законосъобразно употребена физическа сила от страна на полицейския служител в изпълнение на правомощията му. Посочено е, че въпреки предупрежденията, повлиян от алкохол, Аян с упоритост е демонстрирал агресивно, скандално и провокативно отношение към полицейските служители, като е препятствал изпълнението на задълженията им, оказвайки съпротива. Затова и на основание чл. 304 от НПК съдът е приел липса на виновно извършено престъпление в резултат на превишаване на полицейски правомощия. Същевременно в съдържанието на уволнителната заповед е посочено, че при изпълнение на служебните си задължения Муса неправомерно е използвал физическа сила и помощни средства спрямо Аян, за което бил признат за виновен с решението на РС, което към този момент не е било влязло в сила, а впоследствие е отменено. Вярно е, че съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.) дисциплинарната отговорност се носи различно от наказателната. Но доколкото в случая извършеното деяние е едно и също, а процесната заповед е мотивирана с неправомерно използване на физическа сила, който факт е отречен от наказателния съд, то по аргумент от чл. 300 от ГПК това обстоятелство задължително е следвало да бъде съобразено от административния съд, което не е сторено. Защото наказателният съд освен извод за липса на извършено престъпление, е формирал такъв и за липса на виновно противоправно поведение от страна на касатора. Последното означава, че не е налице и виновно извършено дисциплинарно нарушение, така, както то е описано в заповедта за уволнение. Предвид изложеното постановеното от АС решение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което процесната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора основателно е искането на касатора за присъждане на разноски и ОД на МВР следва да се осъди да му заплати сумата 315 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,