Решение № 455 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1254/2008 г.

Решение № 455 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1254/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. И. И. Б. и Т. И. Б., двамата от с. В. община С., са обжалвали решението на Благоевградския окръжен съд от 7.12.2007 г. по гр.д. № 359/2007 г. с което е било отменено решението на Районния съд гр. Г. от 30.04.2004 г. по гр.д. № 264/2002 г. и в отменената част е било постановено ново решение. С него Окръжният съд отхвърлил исковете предявени от И. и Т. И. Б. срещу М. М. Б. за собственост върху дворно място, цялото от 532 кв. м. представляващо УПИ Х-45 от кв.47 по регулационния план на с. В. за частта над действителните им права - 437/709 ид.части до размера на урегулираната площ на имота - 709кв. м., както и за признаване собствеността и за отстъпване владението върху дворно място представляващо УПИ ХI-45 от кв.47 по плана на с. В. област. Със същото решение Благоевградският окръжен съд оставил в сила решението на районния съд в гр. Г. в частта в която М. М. Б. бил осъден да предаде на И. и Т. И. Б. владението върху дворно място, представляващо УПИ Х-45 от кв.47 по регулационния план на село В. И със същото решение Благоевградския окръжен съд обезсилил решението на районния съд в гр. Г. от 30.04.2004 г. по гр.д. № 264/2002 г. в частта в която било отменено решението на ПК с. С. по отношение на раздел III т. 4, с която било отказано на наследниците на И. М. Б. възстановяване собствеността върху нива с площ 0.532 дка, находяща се в землището на село В. м. "П". Както се посочи, решението на въззивната инстанция е обжалвано от ищците само в частта в която са отхвърлени исковете на И. И. Б. и на Т. И. Б. срещу М. М. Б. и в касационната жалба се поддържа, че в тази част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Решението е обжалвано и от ответника М. М. Б., чрез неговите процесуални представители а. С а. А. Р. в частта в която е бил осъден да предаде владението върху УПИ Х-45 от кв.47 по плана на село В. и в неговата касационна жалба се твърди, че решението в тази част - обжалваната било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, а освен това било и недопустимо поради липса на правен интерес от търсената с иска защита - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "б" ГПК /отм./. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното: Производството по делото е било по чл. 108 ЗС. Ищците И. И. Б. и Т. И. Б. в исковата си молба са твърдяли, че по наследство от майка си, а тя - от своя баща Т били собственици на нива от 1.5 дка собствеността върху която била възстановена и по регулационния план на село В. били отредени два парцела: парцел **** и парцел **** и двата от кв.47 по регулационния план на селото. След последното изменение на исковете, направено в откритото съдебно заседание от 11.07.2003 г. по гр.д. № 264/2002 г. Гоцеделчевският районен съд приел, че ищците са претендирали правата си на собственост по отношение на ответника М. М. Б. върху дворно място от 709 кв. м., представляващо УПИ Х-45 от кв.47 с. В. при съседи: А. Б., А. С., от две страни път и наследници на И. Б. и за дворно място от 437 кв. м. представляващо УПИ ХI-45 от кв.47 е бил също по чл. 108 ЗС. На това основание - чл. 108 ЗС - Гоцеделчевският районен съд с решението си от 30.04.2004 г. по гр.д. № 264/2002 г. уважил исковете. Като приел че ищците са собственици на недвижимия имот осъдил ответника М. М. Б. да предаде на И. И. Б. и Т. И. Б. владението върху дворно място представляващо УПИ Х-45 и дворно място представляващо УПИ ХI-45 от кв.47 по регулационния план на село В. Благоевградският окръжен съд с решението си от 26.07.2005 г. по гр.д. № 455/2005 г. обезсилил решението на районния съд, който според окръжния съд не се бил произнесъл по исковете така, както са били предявени и приети за разглеждане в неговото съдебно заседание от 11.07.2003 г. и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Това решение е било отменено от Върховния касационен съд, състав на 1- во гр.отд. с решение № 240 от 19.04.2007 г. по гр.д. № 5/2006 и делото е било върнато на Благоевградския окръжен съд за разглеждане по същество въззивната жалба, подадена от М. М. Б. С новото решение - това което е от 7.12.2007 г. по гр.д. № 359/2007 г. и което е предмет на касационно обжалване от двете страни, Благоевградския окръжен съд разгледал отново предявените искове, направил анализ на всички събрани по делото доказателства и изградил крайните си изводи, а именно: че ищците не са можели да се легитимират като собственици и на двата претендирани урегулирани поземлени имоти и за това исковете им не са били изцяло уважени. По делото е било безспорно, че ищците като наследници на майка си Ф на баща си И са били собственици на земеделска земя - нива, която се е намирала в землището на село В. и че тази нива се е водела в емлячния регистър на едно място от 1 дка и на друго като 1.5 дка. Там където се е водела от един декар и половина е имало записани и втора нива от 0.5 дка и трета от 0.4 дка- вж.записванията на л. 14 по гр.д. № 264/2002 г. на Гоцеделчевския районен съд. Тогава Т. И. - дядото на ищците - на 49 г., роден през 1880 г. по занятие земеделец и партидата била № 153-г на стр.170. На страница 15 от същото дело е било приложено копие от партидата на бащата на ищците И роден през 1883 г., тогава на 46 г. по занятие земеделец. В неговата партида нивата в м. "П"се е водела 1 дка-т. 8 и в т. 10-втора нива от 0.5 дка в същата местност. Ищецът Т. И. Б. бил подал заявление с вх. № 303 от 30.10.1991 г. приложено на л. 48 за възстановяване собствеността пред Поземлената комисия с. С.за нива от 1.5 дка находяща се в .м. "П" при съседи: изток А. С., запад - М. Х., север - А. Б., юг-Север Г. /вж. клетвената декларация на л. 52/ Към делото е било приложено и извлечение на непокритите имоти от 1949 г. на И. М. Б., жител на село В. В тях нивата в м. "П" е била обозначена като нива от един декар. Общинската поземлена комисия с. С. първоначално с решение № 298 от 17.06.1996 г. възстановила собствеността в реални граница върху нивата от 1.5 дка в м. "П". Или всичко това е означавало, както правилно е приел и Благоевградския окръжен съд, че на ищците е била възстановена собствеността върху нивата им от декар, декар и половина, находяща се в землището на с. В. м." и че те по принцип са можели да претендират предаване на владението от всяко трето лице, което държи имотът им без основание. По делото, обаче е било установено, че ответника М не е бил в имота без основание. От представения договор от 08.02.1982 г., сключен между председателя на ИК на Общинския народен съвет на селищната система С. и между М. М. Б.е било видно, че той е имал учредено право на строеж върху дворно място представляващо парцел **** от кв.47 по плана на село В. и че е поел задължението да го застрои в 5 годишен срок. Имотът е бил застроен в какъвто смисъл е било разрешението за строеж № 59 от м.11.1982 г.със стопанска сграда - плевня и заключението на вещото лице К. С. пред Гоцеделчевския районен съд и пред Благоевградския окръжен съд. Вещото лице е докладвало че при застрояването са били спазени условията на ЗТСУ за строеж на стопанска сграда - т.е. застрояването е било законно. Пак от заключението на същото вещо лице, дадено пред районния съд и от следващото заключение депозирано пред Благоевградския окръжен съд, било установено, че кадастралният план на селото бил от 1965 г., когато заснемането на имотите било от 1963 г., а имот с № 45 за пръв път бил включен в строителните граници с разширението на плана, одобрено със заповед № 713/77 г. По разписния лист към плана имот с пл. № 45 отреден за парцел **** бил записан на името И. М. Б., а имот с пл. № 44 бил записан на името на М. М. Б. . На скицата, приложена на л. 128 имот с пл. № 44 е показан с кафяв цвят и не се покрива от имотът на ищците. На същата скица е нанесена и масивната стопанска сграда, построена в УПИ ХI-45. Благоевградския окръжен съд правилно е приел че имот с пл. № 44 не е бил предмет на спора - той се е водел на името на друго лице М. М. М. Б. Предмет на делото са били имотите урегулирани през 1977 г. в двата парцела: парцел **** и парцел ****. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на УПИ ХI-45. Върху този имот е имало валидно учредено право на строеж и законно построената сграда е съществувала към 1.03.1991 г. Този имот не е подлежал на връщане с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ което е означавало, че ищците не са легитимирани като собственици на имота към настоящия момент. Констатацията е направена по пътя на косвения съдебен контрол и правилно е обезсилено решението на районния съд в частта, в която той се е произнесъл по решението на Общинската поземлена комисия, позволявайки си да го отмени. Това процедиране е недопустимо - вж. Т. Р. № 6/2006 г. на ВКС ОСГК. Що се касае до одържавяването на двата парцела, това също не е станало без основание. С Постановление на Министерския съвет № 1 от 1981 г.-Д. В. бр.9/1981 г. е било изменено Разпореждане № 404 на Бюрото на Министерския съвет от 1968 г. - Според него т. 5 от Разпореждане № 404/68 г. е придобивала следната редакция: Аграрно-промишлените комплекси и другите селскостопански организации предоставят безвъзмездно на съответните общински /районни/ народни съвети включените в строителните граници на населените места земи от блоковете им, освен парцелите в стопанските им дворове и необходимите им парцели за производствени нужди, както и парцелите образуване от земи, внесени в ТКЗС които са запазили юридическата си самостоятелност. ИК на Об/Р/ НС по писмено предложение на УС на АПК или ръководствата на съответните селскостопански организации могат да предоставят безвъзмездно с предимство по реда на НДИ право на строеж върху парцелите, образувани от включени в строителните граници на населените места земи по предходната алинея на нуждаещите се техни работници и служители.." От представените по делото заповед № 9 от 8.01.1982 г. и договор от 8.02.1982 г. е било установено че е процедирано именно по Наредбата за държавните имоти, по ЗТСУ, ЗСГ и по ЗС. В този смисъл е било и удостоверение № 1* от 3.07.2003 г. на Общинската администрация с. С. одобряването на дворищата регулация през 1977 г. е станало със заповед № 713/1977 г. на председателя на Окръжния народен съвет - л. 148. В този смисъл са били и данните по у-ние № 168 от 6.06.2007 г. според което "правото на собственост върху УПИ ХI имот пл. № 45 кв.47 по плана на с. В. е предоставено на ОНС с. С. от АПК гр. Г. чрез безвъзмездно отстъпване собствеността върху масив от земи в местн. "Падине" /вкл. и на описания по-горе имот/". Следователно, несъстоятелно е твърдението че съответния общински народен съвет не е можел да учредява право на строеж върху включените в регулационния план бивши селскостопански земи. В конкретния случай това е станало въз основа Р № 404/68 г. на Бюрото на Министерския съвет. Оплакванията, развити в касационната жалба са неоснователни и тя се оставя без уважение. Основателно е оплакването, направено в касационната жалба на М. М., че в решението си Окръжният съд е приел, че исковете за собственост по отношение на УПИ Х-45 в частта над 437/709 ид.части е следвало да се отхвърлят и ги е отхвърлил в първата част от диспозитива, а във втората част, в частта в която оставя в сила решението на Гоцеделчевския районен съд в осъдителната част, М. М. Б. е бил осъден да предаде владението върху целия УПИ Х-45. Върховният касационен съд приема че в тази част решението не е правилно и следва да се коригира с отхвърляне и на исковете за частта над 437/709 ид.части до 709/709 ид.части от УПИ Х-45 от кв.47, тъй като в едната част-частта от около 272 кв. м. имотът е бил записан по разписен лист на името на М. М. като имот с пл. № 44, а за другата част не е имало никакви доказателства че е бил във владение на имота. Щом като по разписния лист имотът са е водел на третото лице М. М. Б. двамата братя И не биха могли да предявяват чужди права от свое име . А по отношение на другата част - т.е. тази за която са признати за собственици на 437/709 ид.части, както се посочи не е имало никакви доказателства, че се е владяла от ответника. В тази част - частта в която той е бил осъден да предаде владението решението следва да се отмени и исковете - да се отхвърлят. В останалата част - в установителната, решението следва да остане в сила. Правният интерес от търсената защита се извлича и от процесуалното поведение на ответника, който изцяло е оспорил предявените искове за собственост върху дворните места представляващи УПИ Х-45 и УПИ ХI-45. За това правилно исковете в установителната част са били уважени - за 437/709 ид.части от УПИ Х-45 от кв.47 и неправилно ответникът е бил осъден да им предаде владението както за тази част, така и за частта за която не е доказано че той я е ползвал. Жалбата на М. М. Б. е основателна в частта, с която се иска отменяване решението и отхвърляне исковете изцяло за предаване владението както върху владяната от него част от УПИ Х-45 над установената собственост на ищците-т.е. над 437 ид.части до пълния размер на УПИ Х-45, така и в останалата част за която няма никакви доказателства че е във владение. В тази част Върховният касационен ще се произнесе като отмени решението и отхвърли исковете. Върховният касационен съд счита, че касационната жалба на ищците И следва да се остави без уважение, тъй като Благоевградският окръжен съд обосновано и законосъобразно е приел, че те се легитимират като собственици само на част от УПИ Х-45, но не и на целия имот и не се легитимират като собственици въобще на съседния УПИ ХI-45 от кв.47 по плана на село В. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд