Решение № 14818 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2013 г.

Решение № 14818 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на ГПУ - Летище Варна, чрез процесуалния му представител, против решение № 1249 от 18.05.2013 г., постановено по адм. дело № 338/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, като тези, представени от ответника по жалбата, не са взети предвид или неоснователно са приети за неверни отразените в тях обстоятелства. Заявява, че неправилно е обявен за нищожен акт, който не е издаден в писмена форма, а всъщност става въпрос за действие на длъжностното лице при предвидените в закона условия, извършен в рамките на предоставената на съответния орган компетентност. Иска отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Даниела Маринчешка като неоснователна. Ответникът Даниела Маринчешка, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба и иска решението като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: На 12.04.2010 г. ответницата по касационната жалба Даниела Маринчешка е обявила с декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, че е загубила своя паспорт, което обстоятелство неправилно е отразено в АИС на МВР като загубване на личната й карта с № ххххххххх, издадена на хх.хх.хххх г. от МВР - Пловдив, и същата е обявена за невалидна. В резултат на това несъответствие, на 30.12.2012 г., същата не е била допусната от Росица Стоянова, командир на отделение в ГКПП - Аерогара Варна при ГПУ Летище Варна, да напусне Република България и да осъществи полет до Малта. Служебното лице е приело, че Маринчешка иска да напусне територията на страната с невалиден документ за самоличност. Последната е принудена да предаде личната си карта с № ххххххххх, за което е съставен протокол за доброволно предаване. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е обявил за нищожен отказ на Росица Стоянова - командир на отделение в ГКПП - Аерогара Варна при ГПУ Летище Варна да допусне Даниела Маринчешка да напусне територията на Република България на посочената по-горе дата и да пътува с документ за самоличност - лична карта № ххххххххх до Малта с чартърен полет № FB8739 на "България еър", излитащ от Аерогара Варна на 30.12.2012 г. в 16.00 часа. Наред с това е отменено като незаконосъобразно отнемането на личната й карта с протокол за доброволно предаване от 30.12.2012 г. За да постанови този правен резултат, съдът е изложил съображения, че действията по недопускане едно лице да напусне територията на Република България по своята същност представляват мерки на административна принуда съгласно чл. 75 и чл. 76 от ЗБЛД, като същите се прилагат с мотивираната писмена заповед (по арг. от чл. 78 от ЗБЛД). Предвид неспазване на установената в закона писмена форма и липсата на предпоставките по чл. 59, ал. 3 от АПК административният съд е приел, че е налице основание за обявяване на нищожно на устното разпореждане на служителя от Главна дирекция "Гранична полиция". По отношение на отнемане на личната карта на ответницата по касационната жалба, съдът е приел същото за незаконосъобразно, тъй като е допуснато нарушение на чл. 10 от ЗБЛД. Първоинстанционното решение е недопустимо. В хода на производството пред административния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна, подлежи на обезсилване. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство, т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните. В случая, първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник по жалбата началника на ГКПП Аерогара - Варна, който не е издател на оспорения акт. Освен, че е допуснал участие на ненадлежни по спора страни, с диспозитива на решението съдът се е произнесъл по акт, издаден от административен орган, неучаствал в съдебното производство, а именно - административния орган, чиито акт е оспорен с жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 209, т. 2 от АПК съдебното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне на Административен съд-Варна за ново разглеждане, след правилно конституиране на страните в процеса. За пълнота следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както се установява от протокола от проведеното на 15.04. 2013 г. съдебното заседание, като свидетел по делото е разпитана Росица Стоянова. Тъй като тя е издател на атакувания административен акт, се явява страна в съдебното производство, поради което е недопустимо да бъде разпитвана в качеството й на свидетел в процеса. Свидетелят е лице, което, без да е участник като страна, се призовава да даде показания относно своите възприятия за юридически или доказателствени факти по делото. В случая, Росица Стоянова е посочена от първоначалния жалбоподател Маринчешка като административния орган, издал оспорения от нея акт, изразяващ се в отказ да й бъде разрешено да напусне територията на Република България и да пътува до Малта с лична карта. Т. е. Росица Стоянова е органът, срещу когото е насочено оспорването и е страна в съдебноадминистративното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,