Решение № 15017 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2010 г.

Решение № 15017 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7777/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП касационна жалба срещу решение № 875 от 26.04.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 319/2010 г., с което е отменен РА № 190900353 от 4.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, потвърден с решение № 783/07.01.2010 г. на и. д. директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Вива Агротекс" - ЕООД като неоснователна, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Вива Агротекс" - ЕООД - гр. Силистра - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Христов по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил РА № 190900353 от 4.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, потвърден с решение № 783/7.01.2010 г. на и. д. директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта му относно начислен данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчния период м. декември 2008 г. в размер на 27 975.90 лв. В мотивите на РД и РА е посочено следното: През процесния данъчен период ревизираното дружество е отписало от счетоводна сметка 304 "Стоки" изгорял комбайн "КД Лексион" с рама 44600021. Отписването е осчетоводено с ордери № № 11087, 11088 и 11089 от 29.03.09 г. с вальор 31.12.08 г. Зърнокомбайнът е лизингова вещ с опция за прехвърляне на собствеността след изплащане на последната лизингова вноска. Първата вноска е направена на 30.06.2006 г., а последната - на 22.12.08 г., когато дружеството е придобило собствеността. Пожарът е възникнал през 2006 г., когато собствеността не е била прехвърлена. Застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 75 239.36 лв. Приходът от това обезщетение е признат след придобиване собствеността на комбайна с оглед принципа на съпоставимост между приходи и разходи и е изписана отчетна стойност на изгорелия комбайн в размер на 124 500 лв. По 32 бр. фактури, издадени от лизингодателя "Интерлийз" - АД, с предмет погасителни вноски по лизинговия договор, "Вива Агротекс" - ЕООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 27 975.90 лв. На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен данък в размер на 27 975.90 лв., като е прието, че не са налице хипотезите на чл. 80 от ЗДДС за ограничения на корекции. С решение № 783/7.01.2010 г. на и. д. директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП РА е потвърден на различно фактическо и правно основание. В мотивите на същото е прието, че с договор за продажба с отложено прехвърляне на собствеността и разсрочено плащане от 19.06.06 г. "Вива Агротекс" - ЕООД продава на ЕТ "Илия Урумов - Зора" зърнокомбайна. Съгласно договора, рискът от случайното погиване на вещта е за сметка на купувача. В хода на ревизията ревизираното лице не е представило доказателства за прекратяване или разваляне на договора. Следователно, то е следвало да издаде фактури въз основа на договора с получател ЕТ "Илия Урумов - Зора" и поради това законосъобразно на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС е начислен ДДС при ревизията. АС е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и е приел за безспорно доказан фактът, че зърнокомбайнът е изгорял през 2006 г. при възникнал пожар вследствие на мълния /природно бедствие/, което представлява непредвидимо и непреодолимо събитие, съгласно сертификат за форсмажор, издаден от БТПП и електро-техническата експертиза, възложена от застрахователя, поради което е налице хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. При придобиването на собствеността на вещта жалбоподателят е предприел действия по бракуване и ликвидиране на изгорелия комбайн, който е отчислен от КТИ - РС - Силистра. Вещта е погинала през 2006 г., когато жалбоподателят не е бил неин собственик. Същият е придобил собствеността след изплащането на последната лизингова вноска на 22.12.2008 г. Договорът с ЕТ "Илия Урумов - Зора" е прекратен вследствие на унищожаването на комбайна при пожар. В касационната жалба се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в кредитирането на доказателства, представени с жалбата, а именно - споразумение от 31.10.06 г. между "Вива Агротекс" - ЕООД и ЕТ "Илия Урумов - Зора" за прекратяване на сключения между тях договор от 19.06.06 г., поради погиването на зърнокомбайна при пожар; служебна бележка, издадена от КТИ - РС Силистра, която удостоверява, че на 22.12.08 г. зърнокомбайнът е отчислен поради бракуване в следствие на пожар; протокол за бракуване на материален актив в изпълнение на заповед от 22.12.08 г. Като се има предвид, че тези доказателства са представени във връзка с мотивите в потвърждаващото РА решение № 783/7.01.2010 г. и не са били искани от ревизираното дружество в хода на ревизията, неоснователен е доводът на касатора, че са новосъздадени и с недостоверна дата, поради което не следва да се кредитират. Плащането на лизинговите вноски от ревизираното дружество по лизинговия договор с "Интерлийз" - АД е поради обстоятелството, че съгласно същия, рискът от погиването на вещта е за сметка на лизингополучателя и не може да бъде възприет този факт като индиция за това, че всъщност вещта не е погинала през 2006 г., а е ползвана и през 2009 г. и след това прехвърлена на ЕТ "Илия Урумов - Зора". Тази теза на касатора не се подкрепя от доказателствата по делото. Липсват каквито и да било доказателства, установяващи плащания на вноските по погасителния план от страна на ЕТ "Илия Урумов - Зора" в изпълнение на сключения договор от 19.06.06 г. или за прехвърляне на собствеността на вещта през м. декември 2008 г. от "Вива Агротекс" - ЕООД на ЕТ "Илия Урумов - Зора", за да се приеме, че на основание този договор ДЗЛ е следвало да издаде фактура именно през м. декември 2008 г. и да начисли ДДС. Правното основание, посочено от горестоящия орган в неговото решение, по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС има предвид използването на закупена вещ за освободени доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Изводите на съда по отношение хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС се основават на сертификат за форсмажор № 011 от 26.10.2009 г., издаден от БТПП и представен при обжалването по административен ред. Същите са правилни и се споделят изцяло от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение. Що се отнася до разноските, хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е неприложима, тъй като доказателствата, представени с жалбата, не са искани от ревизиращите органи и не може да се приеме, че жалбоподателят е следвало да ги представи в административното производство. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,