Решение № 1563 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 955/2015 г.

Решение № 1563 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 955/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Йорданов Стефанов против решение № 547 от 10.12.2014 г. по адм. дело № 592/2014 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Стефанов против заповед № 3РД-544/14.08.2014 г. на командира на военно формирование 52740- Хасково, с която на основание чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", договорът му за военна служба е прекратен и същият е освободен от длъжност и военна служба. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, тъй като не извършил нарушение на служебната дисциплина. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Хасково е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 146, т. 3 и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) орган. Законосъобразно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предвидената в чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ форма. Актът е писмен и в него са посочени фактическите и правни основания за постановяването му. Видът на дисциплинарната санкция е мотивиран с характера и тежестта на нарушението и с обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят изтърпява наказание "предупреждение за уволнение". Правилно е прието, че оспорената заповед е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен след като в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ командирът на военното формирование назначава служебна проверка, като определя комисия, чиито членове са кадрови военнослужещи с по - високо звание от това на проверявания (заповед от 4.08.2014 г.). Спазени са и изискванията на 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ - комисията изготвя протокол със съдържанието, посочено в цитирания текст, в който отразява направените констатации (протокол от 12.08.2014 г.). След приключване на проверката, командирът на военното формирование провежда беседа, при която запознава Стефанов със събраните от комисията доказателства, които дават основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. За беседата е съставен протокол, а отказът на Стефанов да го подпише е удостоверен от двама свидетели. С това са изпълнени и изискванията на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ - беседата е проведена от длъжностното лице, назначило проверката. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен, като съображенията на първоинстанционния съд в този смисъл следва да бъдат допълнени с настоящото решение. Жалбоподателят е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение" след като от събраните по делото доказателства е установено, че на 27.06.2014 г. същият не се явява в поделението за сутрешен развод под предлог, че не се чувства добре и иска отпуск, а след това уведомява непосредствения си командир, че ако е необходимо, че ползва такъв по болест. След като отпуск не му е разрешен, Стефанов се явява на работа, но не посещава лекаря на поделението. По преценка на командира с оглед физическите признаци, е извършената проверка, при която се установява, че Стефанов е употребил алкохол. Съгласно взетата проба концентрацията на алкохол в кръвта на военнослужещия е 1.40 промила. При тези данни правилно Административният съд - Хасково приема, че от страна на Стефанов е допуснато нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по военна служба. Неявяването на жалбоподателя на посочената в заповедта дата за сутрешен развод е без уважителни причини. Твърденията за влошено здравословно състояние се опровергават от обясненията на Стефанов, от обстоятелството, че същият не е потърсил медицинска помощ и от данните за употребен алкохол. Възражението, че алкохолната концентрация е ниска и не може да обоснове извод за допуснато нарушение, е неоснователно, тъй като пробата, анализирана в протокола за химическа експертиза, е взета повече от 3 часа след времето, в което жалбоподателят Стефанов се е явил в поделението. Освен това констатациите от първоначалната проверка с техническо средство не са опровергани. С неявяването си на служба в установеното време и с опитите си да оправдае извършеното като въведе непосредствения и прекия си командир в заблуждение относно действителните причини за това, Стефанов демонстрира пренебрежение към войнските задължения и реда и организацията на военната служба, която се основава на дисциплина и строга субординация. Поради това следва да се приеме, че поведението на жалбоподателя е в противоречие с нормата на чл. 78, ал. 1 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, според която при заболяване военнослужещият е длъжен да уведоми непосредствения си командир и след това да потърси медицинска помощ. Извършеното от военнослужещия е в нарушение и на чл. 110, т. 4, т. 7 и т. 8 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, които изискват при изпълнение на служебните задължения военнослужещите да проявяват отговорност, дисциплинираност и самодисциплина, като се подчиняват на всички законно отдадени заповеди и разпореждания, да са прями в отношенията си, да са нетърпими към лъжата и да се стремят честно, искрено, с достойнство и чест да преодоляват собствените си грешки и тези на колегите си и да проявяват нетърпимост към всички прояви, уронващи престижа на армията и военната професия, като израз на лоялността им към въоръжените сили. Следователно правилен и в съответствие с посочените правни норми е и крайният извод на Административен съд - Хасково, че предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя са изпълнени и правото на дисциплинарно наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" е упражнено съобразно закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие със закона, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Сухопътни войски, като юридическо лице, в чийто състав е органът, постановил административния акт, сумата 300.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,