Решение № 806 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3089/2008 г.

Решение № 806 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3089/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение № 29 от 14.05.2008 г. по гр. д. № 18/2008 г. на Бургаски апелативен съд е оставено в сила решение № 324 от 3.01.2008 г., постановено по гр. д. № 651/2007 г. от Сливенски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Й. С. П. от гр. С. против Национално агенция по приходите, Т. д. гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 2* от 30.03.2007 г.; за възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2827,44 лева. С молба вх. № 5* от 23.06.2008 г., подадена от Й. С. П. от гр. С. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски апелативен съд по гр. д. № 18/2008 г. и на оставеното с него в сила решение на Сливенски окръжен съд по гр. д. № 651/2007 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа се, че решението на Бургаски апелативен съд, постановено по реда на касационното производство е нищожно поради постановяването му извън компетентността на апелативните съдилища, установена с § 2, ал. 4 ПЗР ГПК. Въведеният довод за нищожност се основава на тезата, че процесното уволнение е било извършено при условията на чл. 344, ал. 3 КТ - хипотеза, извън възложените с § 2, ал. 4 ПЗР ГПК трудови спорове по чл. 344, ал. 1 КТ. Поддържа се и че след постановяване на решението, касаторът се е сдобил с нови писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на делото, а именно: решение от 10.04.2008 г. по гр. д. № 5266/2007 г. на Административен съд София - град; уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК, изх. № 3607/6.06.2008 г. на Националната експертна лекарска комисия и експертно решение № 0* от 30.06.2008 г. на НЕЛК, гр. С. Ответникът по молбата за отмяна Национално агенция по приходите, Т. д. гр. С. не взема становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молба за отмяна вх. № 5* от 23.06.2008 г. на влезлите в сила съдебни решения е неоснователна предвид следните съображения: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, които предпоставки не са налице. Представените към молбата доказателства установяват, че с решение от 10.04.2008 г. по гр. д. № 5266/2007 г. на Административен съд София - град е отменено експертно решение на НЕЛК № 0* от 27.02.2007 г. в частта му, с която е потвърдено решение на ТЕЛК № 2* от 6.06.2006 г. и преписката върната на НЕЛ: К за разрешаване на въпроса относно възможността за адаптация на Й. С. П. от гр. С. към нова работна среда. С уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК, изх. № 3607/6.06.2008 г., НЕЛК е уведомила Й. С. П., че ще бъде издадено ново експертно решение в законоустановените срокове, а с експертно решение № 0* от 30.06.2008 г. на НЕЛК, гр. С. е прието, че заболяванията на Й. П. обуславят намалени възможности за адаптация при евентуална промяна в условията на труд. Представените доказателства съставляват нови писмени доказателства за обстоятелства, които са били известни на касатора в хода на инстанционното производство, съответно - били са въведени доводи за правното им значение, но тези обстоятелства не са от съществено значение за решаване на делото. Както във въззивното, така и в постановено по спора касационното решение е прието, че искът за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 2* от 30.03.2007 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е неоснователен, тъй като трудовото правоотношение е прекратено при наличие на всички законни предпоставки, в. т. ч. и след получено от работодателя писмено съгласие на районната инспекция по труда. При постановяване на решенията е съобразено и обстоятелството, че становището на ТЕЛК относно възможността на служителя Й. С. П. да се адаптира към нова работна среда е обжалвано и предмет на адм. дело № 52/2007 г. на Софийски градски административен съд, т. е., довод за съществуваща вероятност за промяна на изразеното от ТЕЛК становище е въведен в хода на делото и отчетен при постановяване на решенията, поради което представените писмени доказателства не се явяват от съществено значение за изхода на делото. Независимо от изложеното, обстоятелството дали становището на ТЕЛК е променено в последващ момент не рефлектира върху крайните изводи на съда за законност на уволнението, тъй като релевантно за законността на уволнението е дали към момента на извършването му е дадено съгласие на компетентния за това орган, който е районната инспекция по труда. Действително, разрешението на инспекцията следва да бъде издадено след получаване мнение на ТЕЛК относно здравословното състояние на работника или служителя, но това становище на ТЕЛК не е задължително за инспекцията по труда, която съобразява здравословното състояние на работника наред с всички фактори, имащи отношение към спазване на трудовото законодателство при евентуалното прекратяване на трудовия му договор. Наред с това, представените писмени доказателства не установяват и промяна в обстоятелствата, при които е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение между Т, гр. С. и Й. С. П. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - разрешението, дадено с писмо изх. № Р* от 30.03.2007 г. на Дирекция "О" при Министерство на труда и социалната политика е съобразено с експертно решение № 0* от 27.02.2007 г. на НЕЛК, в което е прието, че лицето с оглед констатираните заболявания е с намалени възможности за адаптация при евентуална промяна в условията на труд, т. е. при констатация напълно идентична с тази по представеното към молбата за отмяна експертно решение № 0* от 30.06.2008 г. на НЕЛК, гр. С. Въведените доводи за нищожност на постановения от Бургаски апелативен съд съдебен акт не съставляват основание за отмяна от кръга на лимитативно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК. Редът за отмяна на влезли в сила съдебни решения е уреден в чл. 270, ал. 2 ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно § 2, ал. 5 ПЗР ГПК, в компетентност на апелативните съдилища е да се произнасят по реда на касационното производство по касационните жалби срещу въззивните решения на окръжните съдилища по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, какъвто е и предметът на влезлите в сила решения, чиято отмяна се претендира. Разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ определя реда за разглеждане на трудовите спорове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в определена хипотеза - при липса на предварително съгласие за уволнението от инспекцията по труда, предвид което приложението и е изцяло в правомощията на съдът, сезиран със спора за незаконно уволнение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение