Решение № 12236 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2016 г.

Решение № 12236 от 14.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2789/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. Н. и И. В. Н. и двамата от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител срещу решение № 13 от 15.01.2016 г., постановено по адм. дело № 621/2015 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-10-СЗР-15 от 3.07.2015 г. на началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол (РДНСК) - Северозападен район. С последната е отхвърлена жалбата им срещу отказ за издаване на акт за узаконяване на обект "Тавани и покриви на надстройка на жилищна сграда", находящ се в УПИ VIII - 9656, кв. 105 по плана на [населено място]. В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на съдебното решение при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната на оспорения съдебен акт и за присъждане на сторените от касатора разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - началник на Регионална дирекция за национален и строителен контрол - Северозападен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Главен архитект на [община], чрез процесуалния си представител в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Ответникът - П. Г. Б. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на В. В. Н. и И. В. Н. срещу заповед № ДК-10-СЗР-15 от 3.07.2015 г. на началника на РДНСК - Северозападен район, с която на основание § 183 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ПЗР ЗИД ЗУТ) е отхвърлена жалбата им против мотивиран отказ изх. № ТСУиС-94В-1357-3 от 16.04.2015 г. на главния архитект на [община] за издаване на акт за узаконяване на обект "Тавани и покриви на надстройка на жилищна сграда", находящ се в УПИ VIII - 9656, кв. 105 по плана на [населено място]. Съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на нормата на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ. Приел е също, че при издаването й са спазени условията, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК и е в предвидена от закона форма. Констатирал, че не са налице основанията за отмяна на заповедта по отношение на нейната законосъобразност - по арг. на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Приел е още, че с оглед предходните административни производства, приключили с влезли в сила откази за издаване на акт за узаконяване за процесния обект и с оглед подаденото на 1.12.2014 г. ново заявление за издаване на акт за узаконяване, то последното е подадено след изтичането на визирани в § 184 от ПЗР ЗИД ЗУТ срокове, с оглед на което правилно административния орган е приел, че в случая жалбата срещу отказа на главния архитект следва да се отхвърли. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповедта на началника на РДНСК - Северозападен район като неоснователна. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. От данните по делото и от назначената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че процесният обект - тавани и покриви на надстройка на жилищна сграда представлява "строеж" по смисъла на легалното определение, въведено от законодателя в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изискват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. По делото безспорно е установено, че строежът е изграден при наличие на одобрен архитектурен проект, но при съществени отклонения от него. Касаторът не е представил изискуемата екзекутивна документация за процесната постройка, поради което правилен е изводът на инстанцията по същество, че строежът е незаконен и съответства на квалификацията, дадена в чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Правилен е и изводът на съда, че с оглед датата на подаване заявлението за издаване на акта за узаконяване до главния архитект - 1.12.2014 г., е относима разпоредбата на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД на ЗУТ. В нея е визирано, че строежи по § 184 ПЗР ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), какъвто не се спори, че е процесният, незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон (26.11.2012 г.), могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. В настоящия случай, по делото са представени доказателства, че за строежът са били подавани предишни заявления за узаконяването му през 1994 г., 2000 г. и 2004 г. и са образувани административни производства, но всички са приключили без да бъде издаден положителен за касатора акт за узаконяване. С оглед на това не е налице първата от изискуемите предпоставки на цитираната разпоредба, а именно строежът да е бил незаявен за узаконяване. Отделно от изложеното, в ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че заявлението за узаконяване следва да е подадено в едногодишен срок от влизане в сила на закона - 26.11.2012 г., а настоящето заявление е подадено далеч след този срок. Ето защо, настоящата инстанция споделя направените от първоинстанционния съд изводи в тази насока, а направените в обратен смисъл с касационната жалба доводи са неоснователни. С оглед приобщения доказателствен материал по делото по несъмнен начин се доказва, че правилно е отказано издаване на акт за узаконяване за строежа на и основание § 127, ал. 7 ПЗР ЗИД на ЗУТ, а именно, че същият, представлява тавани и покрив на надстройка, изградени в жилищна сграда, които не са самостоятелни обекти като при извършването им има изрично направено възражение от съсобствениците в сградата. За това и обосновани са изводите на инстанцията по същество за недоказаност на предпоставките на § 127, ал. 7 ПЗР ЗИД на ЗУТ и респективно на условията за исканото узаконяване. Неоснователен е и наведеният в касационната жалба довод, касаещ неизясняване от страна на административния орган на релевантните факти и обстоятелства от значение в случая. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни и изчерпателни мотиви, включително и относно основанията за неприложимост на § 183, ал. 3 от ПЗР ЗИД на ЗУТ, с оглед предходните административни производства, приключили с влезли в сила откази за издаване на акт за узаконяване за процесния обект, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,