Решение № 5545 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11403/2012 г.

Решение № 5545 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11403/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стройкомерс - ВТ" ЕООД, гр. Велико Търново, против Решение № 424/27.07.2012 г. постановено по адм. дело № 1085/2011 по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 04001100895/06.06.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 454/13.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ) при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Василева оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт (РА) № 04001100895/06.06.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 454/13.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ) при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново в обжалваната му част относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 817.30 лв., в резултат на което е установен ДДС за довнасяне в размер на 42 814.46 лв. и лихви в размер на 2 846.88 лв. За да отхвърли жалбата на "Стройкомерс - ВТ" ЕООД, гр. Велико Търново, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на органите по приходите. Според първостепенния съд правилно не е признато право на данъчен кредит по фактури за данъчен период м. 9, 2010 г., издадени от доставчици, както следва: 9 бр. фактури, издадени от "Нед-Ком 09" ЕООД, гр. Велико Търново с предмет - СМР по договор, климатик, осветителни тела, ел. кабел, ел. табло, бойлер, контакти и ключове, душ кабина, мивка и др., както и различни видове строителни материали - тухли, гранитогрес, плочи от гранит, камък, фаянс, пясък, цимент и вар; 4 бр. фактури, издадени от "Преси" ЕООД, гр. Стара Загора с предмет различни видове строителни материали - ППР тръби, кофражни дъски, водосточни тръби, дървен материал, топлоизолация, мрежа за топлоизолация, лепило за топлоизолация, дюбели за топлоизолация, PVC дограма, PVC первази, PVC прозорци, гипсокартон, интериорни врати, дъбов паркет, ламиниран паркет и др. и 2 бр. фактури, издадени от "Блек форест системс България" ЕООД, гр. София с предмет СМР по договор. В мотивите на решението е посочено, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните СМР и доставки на материали, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е сторено от жалбоподателя, вследствие на което е приел, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно - същото е обосновано и законосъобразно. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства от значение за правния спор. Обосновано е прието, че ревизиращият орган правилно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба не се сочат доводи, различни от направените в хода на първоинстанционното производство. Съдът, като е обсъдил доказателствата, е приел, че не е установено, че доставчиците действително са извършили услугите, посочени в издадените фактури, както и че не са представени транспортни документи, а така също и доказателства за купуването и предаването на материалите, които са били необходими за работата. Доказателства относно наличието на необходимите предпоставки и условия за изпълнение на фактурираните материали и СМР при останалите подизпълнители не са представени. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в мотивите на обжалваното решение е описана изключително подробно фактическата обстановка по спора, като са индивидуализирани и обсъдени както писмените доказателства, събрани в ревизионното производство (всеки един от протоколите от извършените насрещни проверки и доказателствата към него), така и тези, ангажирани в съдебната фаза на спора, включително и ССЕ. Относно "Нед-Ком 09" ЕООД правилно съдът е установил, че за едни и същи обекти се представят договори за извършване на СМР с двама различни доставчици (като евентуални подизпълнители), а същевременно според представената строителна документация, същите работи са изпълнени от жалбоподателя, който при това има материално-техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставките. Според съда това обстоятелство прави процесните фактури лишени от основание. Изпълнението на фактурираните СМР от доставчика, при това във вид, обем и на стойност равна на фактурираното, не е доказано с надлежни доказателства в хода на съдебното производство (напр. чрез техническа експертиза, строителни книжа или други подходящи според него), а събраните доказателства в хода на ревизията сочат като извършител на услугите само жалбоподателя. Липсват доказателства за извършени строителни дейности на двата обекта от "Нед-Ком 09" ЕООД като подизпълнител. Правилен е изводът на приходната администрация, че с процесните фактури се е целяло неправомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, поради което РА, с който кредитът е отказан, е законосъобразен. Относно "Преси" ЕООД, гр. Стара Загора, липсват доказателства за материално-техническата обезпечеността на доставчика на извърши същите. Приетата без оспорване от жалбоподателя експертиза доказва, че воденото счетоводство от доставчика не позволява да се установи какви материали като вид и количества са заприходени и изписани и дали същите отговарят на фактурите, а същият няма разходи за персонал за процесния период. Приемо - предавателните протоколи и към тези фактури са оспорени като неистински от ответника, а жалбоподателят е заявил, че няма да се ползва от тях, поради което са изключени от доказателствата по делото. Ето защо в хода на съдебното производство е останал недоказан основният релевантен факт във връзка с доставката на тези стоки - предаването им като способ за индивидуализацията им, а от там и доставката им. Относно "Блек форест системс България" ЕООД не се установява по безспорен начин, че процесните СМР са извършени от работници на подизпълнителя, поради представянето на договори за същите услуги и другия доставчик по настоящето дело - "Нед-Ком 09" ЕООД. Доставчикът не разполага и с персонал, материали и техника да извърши фактурираните услуги, тъй като неоспорената експертиза по делото е констатирала, че по счетоводни данни той няма ДМА, персонал разходи за персонал. В тази връзка показателно е обстоятелството, че в хода на съдебното производство процесуалния представител на жалбоподателя е заявил, че няма да се ползва от представените в хода на ревизията договори за извършване на работа чрез с личен труд от доставчика с различни физически лица, които са оспорени като неистински (вкл. неавтентични) от ответника. Изводът за липса на реални доставки на стоки се подкрепя и от констатациите на съдебно - счетоводната експертиза по делото. Същата е категорична, че начинът на воденето счетоводството на доставчика не позволява да се установи какви материали като вид и количества са заприходени и изписани при доставчика и дали същите отговарят на фактурите, а същият няма разходи за персонал за процесния период. Данните от счетоводната експертиза вярно са интерпретирани от първоинстанционния съд и въз основа на тях са направени обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При липса на безспорни доставки за реално извършване на фактурираните доставки, правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че ДДС е неправомерно начислен и правото на приспадане на данъчен кредит за касатора не се признава на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В писмените бележки на процесуалния представител на касатора се цитира практика на СЕС в Люксембург - съединени дела С-80/11 и С-142/11, но в процесния случай няма противоречие с тази практика, защото правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност - чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Следва да се отбележи, че след като касатора претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките на услуги следва да се притежават и от него, а не само от неговия доставчик. Касаторът не може да отговаря за действията на своя доставчик относно неосчетоводяване на доставките, но не и за реалното им изпълнение, тъй като икономическата логика предполага да се сключват договори само с коректни търговци и след като получателят претендира правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на доставката, тъй като посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а не само въз основа на документално оформена доставка. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. По разноските: Съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ТД на НАП за касационното производство, тъй като възнаграждението в дължимия съгласно резултата по делото размер, вече е бил присъдено от административния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,