Решение № 16262 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2018 г.

Решение № 16262 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. Цветанова срещу отхвърлителната част на решение № 1136/22.2.2018 г., постановено по адм. д. № 10852/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Иска отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен иска й с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) над присъдения размер от 4400 лв. до претендирания размер от 6600 лв. и постановяване на осъдително решение по съображения в касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Чакърова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С решение № 5186/26.04.2017 г. по адм. д. № 5919/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, е потвърдено решение № 1904/21.3.2016 г. по адм. д. № 9184/2014 г. по описа на АССГ, считано от 26.04.2017 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ЧР-173/5.03.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на ищцата като главен експерт в отдел "Финансово-счетоводно обслужване" в Дирекция АПОФСДУСИО в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, считано от 6.06.2014 г. Установено е от съда, че на Цветанова е изплатено през 2014 г. от органа по назначението обезщетение в размер на две работни заплати (2200 лв.) на основание на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестието в размер на една работна заплата (1100 лв.). Представено е пред първоинстанционния съд и удостоверение от НАП, справка за осигуряването на лицето за периода 01.01-31.12.2014 г., служебна бележка от Агенция по заетостта, дирекция "Бюро по труда" – Горна Оряховица, че ищцата не е заемала друга длъжност по служебно или трудово правоотношение през 6-месечен период след уволнението. Съдът е установил, че е изпълнен фактическият състав на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за възникване в полза на Цветанова на право на обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат от незаконното прекратяване на служебното й правоотношение. Решението е постановено при съобразяване на възражение за прихващане от ответника за платената сума от 2200 лв. по чл. 106, ал. 2 от дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съдът приема от правна страна, че в случая обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл произтичат от едно и също фактическо основание прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа, като двете обезщетения имат за цел да обезщетят лицето за липсата на възнаграждение. Размерът се различава в зависимост от това дали заповедта за прекратяване е отменена като незаконосъобразна. С оглед на това съдът е приел, че е недопустимо за един и същ период да се получава два пъти обезщетение, което довело до неоснователно обогатяване на получаващото го лице. Поради това и при съобразяване на възражението за прихващане от дължимото обезщетение, присъдено по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в общ размер 6600 лв. е прихванато изплатеното по реда на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл обезщетение в размер на 2200 лв. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът неправилно не е присъдил цялото претендирано обезщетение. Основният спорен въпрос е дали съдът правилно е отхвърлил иска в размер над присъдената сума от 4400 лв. при зачитане на направеното прихващане на сумата от 2200 лв., вече платена по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав споделя напълно съображенията на първоинстанционния съд, че изявлението на ответника за прихващане на изплатените на Цветанова суми като обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 2200 лв. е валидно. Законосъобразно на ищцата не е заплатена сумата от 2200 лв. като част от общата претенция по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, поради извършено прихващане на вземанията на ищцата с тези на ответната страна. Изплащането и на двете обезщетения би довело до възмездяване на една и съща вреда два пъти, което би обогатило неоснователно лицето. По силата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, в какъвто и смисъл е първоинстанционното съдебно решение. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка и по отношение на началния момент, от който се дължат лихви- 6.06.2014 г., на която дата е на издадена незаконосъобразната заповед. Възражението е противоречиво, тъй като се позовава на ТР № 3/2005 г. на ВКС, но дължимата лихва е присъдена именно при спазване на тълкувателното решение. Началният момент на просрочие при обезщетение за вреди от отменени незаконосъобразни административни актове е датата на влизане в сила на отменително решение, което в случая 26.04.2017 г. Предвид изложеното решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 23, т. 1, предл. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,