Решение № 3864 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2016 г.
ВАСVI отделение05.04.2016 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6988/13.11.2015 г. по адм. дело № 4760/2015 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА "ОРС Инфраструктура" ООД, гр. София и ТП на НОИ София - град да заплатят на Али Али Кадир, от с. Хаджиите, община Карнобат сумата от 500,00 (петстотин) лева, разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3864 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на "ОРС Инфраструктура" ООД, гр. София и директора на ТП на НОИ София - град против решение № 6988/13.11.2015 г. по адм. дело № 4760/2015 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационните жалби - Али Али Кадир, чрез адв. Георги Маринов от Адвокатска колегия - Сливен изразява становище за неоснователност на същите. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК са неоснователни. Предмет на контрол пред Административен съд София - град е решение № РО - 720/13.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е отменено разпореждане № 16648 от 23.06.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала с Али Али Кадир на 24.09.2013 г., изразяваща се във фрактура на десния крак, при изпълнение на работа за работодателя "ОРС Инфраструктура" ООД, гр. София по повод извършени строителни дейности на обект АМ Марица Оризово - ГКПП Капитан Андреево. С решение № 6988/13.11.2015 г. по адм. дело № 4760/2015 г. Административен съд София - град е отменил по жалба на Али Али Кадир, от с. Хаджиите, община Карнобат решение № РО - 720/13.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град, потвърдил е разпореждане № 16648 от 23.06.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Присъдил е разноски и е изпратил копие от материалите по делото на Софийската районна прокуратура с оглед данни за извършено престъпление. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО и предвид събраните в административното производство доказателства и тези събрани в съдебното производство е безспорно наличието на увреждане при изпълнение на трудови задължения. Решението е правилно. Изводът на съда за наличието на трудова злополука, станала с Али Али Кадир на 24.09.2013 г. е направен след подробен анализ на събраните доказателства и преценката на всички относими факти от значение за спорното право. На посочената дата пострадалото лице, в качеството му на строителен работник в "ОРС Инфраструктура" ООД гр. София е работил на строителен обект жп-мост, находящ се на 800 м. от ГКПП "Капитан Андреево". Показанията на свидетелите Ангел Росенов Ангелов, Станимир Росенов Ангелов и Стефан Белчев Казаков установяват времето и обстоятелствата при които е настъпило увреждането. Медицинските документи, издадени от д-р Петър Петров, ортопед при посещението на лицето в деня на злополуката удостоверяват налична фрактура на десния крак в областта на глезена. Неоснователни са възраженията на касаторите, че изводите на медицинската експертиза не са материализирани в болничен лист. С разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от Наредбата за медицинската експертиза е разписан редът за издаване на болничен лист и неговото предназначение като удостоверителен документ, оформящ отпуска за временна неработоспособност. От визираните разпоредби не може да се направи извод, че единствено с болничен лист може да се удостовери настъпило травматично увреждане. В случая поради отношенията на зависимост на работника от неговия работодател не се е стигнало до издаване на болничен лист. Тези отношения са обусловили и различията в обясненията, дадени в административното производство на разпитаните като свидетели пред административния съд лица. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Законосъобразни са изводите на съда, че е налице причинно-следствена връзка между законоизискуемите елементи кумулативно дадени в чл. 55, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касаторите следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразени с доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия С № 0000048881 от 14.12.2015 г.) възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение