Решение № 8608 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2015 г.

Решение № 8608 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано e по жалба на Сдружение "Национална агенция за защита на деца в риск и сътрудничество при международни осиновявания", срещу решение № 13980 от 21.11.2014 г. по адм. д. № 4762/2012 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № ЛС-04-302 от 24.02.2012 г. на министъра на правосъдието, с която се отнема издаденото на сдружението разрешение № 124/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Кипър, Италия, САЩ и Канада. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат се за необосновани изводите на съда, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 34 и 35 АПК, след като сдружението не спори по установените в хода на административното производство факти и е посочено, че в съдебно заседание жалбоподателят е направил възражение за липса на конкретика по твърдените фактически обстоятелства в оспорената заповед. Сочи се, че е нарушено задължението по чл. 26 АПК за уведомяване на сдружението за започване на производството по издаване на акта, поради което не е имало възможност да изрази становище по събраните доказателства, както и да прави искания и възражения, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са могли да бъдат обсъдени възражения на засегнатото лице. Обстоятелството, че заповедта е издадена по мотивирано предложение на Съвета по международно осиновяване /СМО/ не отменя факта, че нито в заповедта, нито в документацията по административната преписка не се съдържа конкретна индивидуализация кои са 4-те вписани и незаличени преписки на осиновяващи с обичайно местопребиваване в Кипър, по които липсва кореспонденция след вписването през съответната година; дължима ли е била такава кореспонденция и на какво конкретно фактическо и правно основание; следвало ли е и на какво фактическо и правно основание подаване на заявление за заличаване в регистъра. Изхождайки от текста на чл. 18, ал. 2, т. 11 от Наредба № 12, това би било дължимо в случай, че е налице промяна в обстоятелствата или е изтекла валидността на конкретен документ от конкретна осиновителна преписка. Съществуването на такива обстоятелства се поддържа само като общо твърдение на административния орган и СМО, без каквато и да е индивидуализация и конкретизация на фактическите основания по чл. 18, ал. 2, т. 11 от Наредба № 12. Излагат се доводи за несъответствие на заповедта с целта на закона, не се установява приложената мярка да способства за постигане на целите на закона в контекста на дължимата преценка за съответствие с принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за липса на фактически основания за издаването на заповед № ЛС-04-302/24.02.2012 г. на министъра на правосъдието. Освен мотивите към индивидуалния административен акт такива се съдържат в предложението на председателя на Съвета по международно осиновяване и докладна записка № 92-16-1/12 от 16.02.2012 г. на началник отдел "Международни отношения и акредитирани организации". Посочил, че от приложената по административната преписка докладна записка на началник отдел "Международни отношения и акредитирани организации" в Дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" се установява, че Сдружение "Национална агенция за защита на деца в риск и сътрудничество при международни осиновявания", гр. София няма нито един вписан в регистъра осиновяващ след получаване на новото разрешение за посредничество № 124/15.03.2010 г. Посочил мотивите в докладната записка, че в регистъра по чл. 113 СК са вписани и незаличени 4 преписки на осиновяващи с обичайно местопребиваване в Кипър като единствените актуални са в процедура по осиновяване пред Софийски градски съд. По останалите липсва кореспонденция след вписването през 2006 г., 2008 г. и 2009 г. Няма и изявление за заличаване от регистъра. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбподателя се позовал на липса на конкретика по твърдените фактически обстоятелства във връзка с неизпълнени задължения по актуализиране информацията за висящите преписки за осиновители от Кипър, което съдът приел за неоснователно. Решението е правилно. Заповедта на министъра на правосъдието, с която се отнема разрешението за извършване на посредническа дейност при международни осиновявания, е издадена по предложение на зам. министъра и председател на СМО и посочената в него докладна записка на Съвета по международно осиновяване, въз основа на разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 12 от 3.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване дейността на акредитираните организации. В докладната записка не са посочени ясно фактическите обстоятелства довели до извод за нарушения на задължения по чл. 18, ал. 2, т. 11 от Наредба № 12 от 3.09.2009 г. като основание по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Член 18, ал. 2, т. 11 от наредбата изисква акредитираната организация да актуализира предоставената на Министерството на правосъдието информация относно осиновяващите и желанието им за осиновяване; представя съответния нов документ най-късно в едномесечен срок от промяна в обстоятелствата или от изтичането на срока на вече представените документи. Конкретните обстоятелства не са изяснени от посочените мотиви в докладната записка. Освен това се сочат обстоятелства за липса на кореспонденция за вписвания, настъпили преди издаване на новото разрешение за посредничество № 124/15.03.2010 г. Следователно неправилно е прието от съда, че първата посочена в заповедта хипотеза е налице. Независимо от това е налице основанието по чл. 17, ал. 1, т. 4 от наредбата. Невписването на кандидат-осиновител е установено чрез проверка във водените в МП регистри, видно от мотивите на обжалваната заповед и приложената по делото административна преписка. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 2 от Семейния кодекс министърът на правосъдието осъществява контрол върху дейността на акредитираните организации. Според чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12/2009 г., контролът се осъществява чрез извършване на проверки на дейността и на финансовото състояние на акредитираната организация и чрез отправяне на препоръки за отстраняване или предотвратяване на нарушения и за подобряване на дейността. Във връзка със задължението за контрол върху дейността на организациите, експертите от МП са извършили преглед относно актуалност на информацията и вписванията във водените от МП регистри по чл. 113, ал. 1, т. 2 и т. 4 от СК. Съгласно чл. 21, ал. 5 от Наредбата след извършване на проверката се съставя доклад, който се предоставя на Съвета по международно осиновяване за изготвяне на предложение до министъра за даване на писмени препоръки до акредитираната организация или за отправяне на предложение до министъра на правосъдието за отнемане на разрешението. В случая за установеното е изготвен доклад за организацията-жалбоподател, обсъден на заседание на СМО, проведено на 17.01.2012 г. Правилно е прието от съда, че в случая не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Безспорно установен по делото е фактът, че към момента на издаване на заповедта не е вписан нито един кандидат-осиновител в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, след получаване на новото разрешение за посредничество № 124/15.03.2010 г. до издаването на заповедта 24.02.2012 г., който период е две години. Жалбоподателят не е твърдял противното и не е представил такива доказателства пред съда, каквито е могъл да представи пред административния орган. Неоснователно е твърдението, че мярката е непропорционална и е могло да се наложи по- лека мярка. Отнемането на разрешението на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 3.09.2009 г. (отм.) е при условията на обвързана компетентост. След като административният орган констатира предпоставката, следва да постанови отнемане на разрешението за извършване на посредничество при международно осиновяване. Отнемането на разрешението от административният орган е законосъобразно при наличието на една от посочените в заповедта хипотези - на чл. 17, ал. 1, т. 4 от наредбата. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредбата е отменена с решение № 2892 от 27.02.2014 г. по адм. д. № 12741/2012 г. на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Член 195, ал. 1 от АПК предвижда, че подзаконовият акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, което в настоящия случай е станало след издаването на заповедта на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следователно, заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена в момент, в който разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от наредбата е действала и са били налице предпоставките, визирани в нея. Според посочената разпоредба, министърът на правосъдието отнема разрешението за извършване на посредничество при международно осиновяване при невписване на нито един кандидат - осиновител в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК в продължение на една година. Относно доводите за несъответствие на мярката с целта на закона жалбоподателя препраща и към доводите си е в жалбата пред съда, в която е посочено, че въвеждането на количествен критерий, съобразно който осъществяването на дейността на акредитираните организации в сферата на международното осиновяване да се поставя под условие за постигане на определен минимален брой вписвания на кандидат - осиновители в регистъра е в несъответствие с целите на Хагската конвенция и на българското законодателство в тази сфера. Това противоречи пряко на изискването акредитираните организации да преследват единствено идеални цели при съблюдаване на най- високи морални стандарти /чл. 11 от Хагската конвенция и чл. 116 от СК, във връзка с чл. 2 и чл. 19 от от Наредба № 12 от 3.09.2009 г./ В установената съдебна практика решение по адм. д № 5260/2012 г. на ВАС, Шесто отделение, влязло в сила, решение по адм. д. № 2537/2015 г. на Петчленен състав - II колегия е прието, че не е налице основание да остави неприложена разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12/2009 г. съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като не се установява несъответствие на тази разпоредба с норма от по-висок по степен нормативен акт. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - II отделение