Решение № 2675 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2008 г.

Решение № 2675 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Петко Тодоров Маров от Русе, против решение № 9 от 21.02.2008 г., постановено по адм. дело № 579 от 2007 г. по описа на Русенския административен съд - трети състав. В бланкетната касационна жалба се твърди, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Русе, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна по изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните и прецени обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) Русенският административен съд е приел, че заповед № РД-01/3130 от 22.11.2007 г. на кмета на гр. Русе, с която е било прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя за жилище - частна общинска собственост, намиращо се в гр. Русе, жилищен блок "Явор", ап. № 21, вх. "Г", ет. 7, е законосъобразна. Съображенията за това са били, че договорът за наем, имащ за предмет това жилище, е бил прекратен с наемателя на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия и законови предпоставки за издаване на заповед се споделят напълно от Върховния административен съд - III отделение. В настоящия случай, предвид наличието на тези условия, правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. От данните по делото се установява, че в обжалваната заповед са посочени като основания за издаването й чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища (наричана нататък за краткост наредбата). След като безспорно е установено, че наемателят е притежавал застроен недвижим имот в с. Сваленик, Русенско, то изводът на съда, че той не отговарял на изискванията на по чл. 3, т. 1 и 5 от наредбата, е напълно законосъобразен. Обстоятелството, че имотът се е намирал извън гр. Русе, е без правно значение и не може да бъде противопоставен на посочените по-горе текстове от наредбата. Това е така, защото в условията, на които следва да отговарят лицата за настаняване в общински жилища, не са предвидени изключения от общото правило - да не притежават жилище или вила (чл. 3, т. 1), както и друг недвижим имот (чл. 3, т. 5). По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,