Решение № 339 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1666/2011 г.

Решение № 339 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1666/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1948/2008 г. на Плевенски РС, отмяна на постановената по него присъда № 231 от 24.03.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание на 16.06.2011 г., депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, който обосновава позицията си с дерогиране на материалноправната разпоредба на чл. 66 от НК от първостепенния съд. Осъденият Д. У. участва лично и чрез служебен адвокат в настоящото извънредно производство. В хода на съдебните прения защитата пледира за законосъобразност на атакувания акт, в частта по приложението на института на условното осъждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 231 от 24.03.2010 г., по нохд № 1948/08 г., РС-Плевен е признал подсъдимия Д. С. У. за виновен в извършено през периода от 08 до 29 март 2007 г., при продължавана престъпна дейност обсебване, поради което и на основание чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е ангажирана неговата наказателна отговорност, като му е наложена санкция - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна проверка, придобил юридически стабилитет на 09.04.2010 г. и към него са относими процесуалните норми на чл. 419 - 426 от НПК. Атакуваната, с искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 1948/2008 г. на Плевенски РС, присъда е постановена в нарушение на материалния закон в частта, с която е приложен институтът на условното осъждане спрямо подсъдимото лице. Видно от установените по делото фактически данни и обезпечаващия ги доказателствен материал Д. У. е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове - присъда от 12.06.1997 г., по нохд № 189/97 г. на РС-Плевен, в сила от 26.06.1997 г., с която за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е определена наказателна санкция- ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл. 66 НК; присъда № 123/20.04.2001 г., по нохд № 123/2001 г. на Софийски военен съд, в сила от 08.05.2001 г. с наложено наказание по чл. 23, ал. 1 от НК за престъпни посегателства по чл. 381 НК -ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, при ОБЩ режим на изтърпяване; и протоколни определения от 10.10.2001 г., 17.03.2005 г. и 14.10.2005 г., съответно по нохд № № 80/2001 г., 2834/2004 г. и 2423/2004 г., по описа на Плевенски РС, с които са одобрени споразумения, признаващи осъденото лице за виновно в осъществяването на престъпни деяния по 209, ал. 1 НК и чл. 194, ал. 1 НК, и индивидуализиращи санкционни последици - лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА /по нохд № 80/2001 г./ и ГЛОБИ в размер на 300 лв. и 500 лв./ по нохд № № 2834/2004 г. и 2423/2004 г./ Очертаната фактология обосновава заключение, че престъплението, предмет на разглеждане по нохд № 1948/08 г., на РС, гр Плевен е извършено след като Д. У. е многократно осъждан и при ангажирана наказателна отговорност с присъда № 123 от 20.04.2001 г., по нохд № 123/2001 г. на Софийски военен съд, за престъпни посегателства от общ характер, с диференцирана санкция /лишаване от свобода/, препятстваща на основание чл. 88а, ал. 2 от НК настъпването на абсолютна реабилитация, и представляваща обективна пречка за прилагане института на условното осъждане. Материалноправната разпоредба на чл. 66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на наложеното наказание и със съдебното минало на подсъдимия, при кумулативната даденост на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на определената наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл. 36 от НК и при поставен акцент на личната превенция, не е наложително същата да бъде изтърпяна ефективно. Конкретиката по делото сочи на липса на лимитираните задължителни предпоставки досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление от общ характер. Логическа последица от констатираното игнориране на нормата на чл. 66, ал. 1 от НК е опорочаването на постановения съдебен акт. Допуснатото нарушение на материалния закон в обявената на 24.03.2010 г. присъда, с оглед установеното в чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на делото, по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. По изложените съображения и в обсега на правомощията, с които е оторизиран, настоящият съд намира че следва да отмени съдебния акт на Плевенски РС, в съответствие с изискванията на чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, като наказателното дело бъде върнато на съда за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. В рамките на повторното съдебно производство, при спазване на дадените от ВКС указания по чл. 355, ал. 1 от НПК и при стриктно съблюдаване на императивните предписания на чл. 66, ал. 1 от НК, интерпретирани в обстоятелствената част на решението, да се индивидуализира наказателната отговорност на Д. У.. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение