Решение № 7513 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район „Витоша“ Столична община, чрез процесуален представител юрк. Х. Градинаров, против решение № 12792 от 01.04.2026г., постановено по адм. дело № 7286/2025г. по описа на Административен съд София-град. По наведени в касационната жалба доводи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му. Развити са подробни съображения за изпълнен фактически състав по чл. 65 ЗОС и за неправилност на изводите на съда в противоположния смисъл. Ответникът – СД „Иванчев, Тодоров и Сие“, чрез пълномощник адв. С. Мандиков, в съдебно заседание и с представен по делото отговор на касационната жалба взема становище за нейната неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от СД „Иванчев, Тодоров и Сие“ против заповед № РВТ25-РД48-2/26.06.2025г. на кмета на район „Витоша“ СО, с която е наредено да се изземе от посоченото дружество имот – частна общинска собственост, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68134.1930.649 по плана на гр. София, м.“Павлово-Бъкстон“, с размер 1200кв.м, ситуирана в частта от поземления имот в ъгъла между ул. „Юнашка песен“ и ул. „Пирин“, съгласно приложена схема, заедно с незаконно разположени в частта от поземления имот обекти: „Павилион за охрана“, „Ограда с двукрила врата“, „Еднораменна бариера“ и „Метален навес“. Заповедта е издадена на основание чл. 65, ал. 1 и 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 27, ал. 1 от Наредбата за общинската собственост. От фактическа страна органът се е позовал на данните, отразени в констативен протокол от 14.11.2024г. и констативен акт от 28.02.2025г., от които се установява, че нареденият за изземване имот, терен с площ от 1200 кв.м, част от ПИ с идентификатор 68134.1930.649, за който има съставен АОС № 4282/17.07.2024г., е заграден и се ползва за платен паркинг от СД „Иванчев, Тодоров и Сие“, като в него са разположени гореизброените обекти. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РВТ25-РД48-2/26.06.2025г. на кмета на район „Витоша“ СО, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон, при липса на изискуемите предпоставки по чл. 65 ЗОС. Решаващият съд е съобразил, че между страните е налице спор относно собствеността на наредения за изземване имот, предмет на висящо гражданско дело по предявен иск по чл. 124 ГПК, образувано преди издаване на заповедта за изземване по чл. 65 ЗОС, което изключва приложението на опростения административен ред за защита на общинската собственост, тъй като липсва една от основните предпоставки по чл. 65 ЗОС – имотът да е безспорна общинска собственост. Наред с това е изложил съображения, че съществува друг нормативен ред за премахване на незаконно поставени обекти – павилион, навес и др., спрямо които са приложими условията на Закона за устройство на територията. Така постановеното решение е правилно. Съдът го е основал върху установените по делото, релевантни за предмета на спора обстоятелства, и приложимия закон. С оглед естеството на обжалваната заповед, съобразена е приложимата разпоредба на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, според която общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, като в тази връзка е отчетено, че разпореденият за изземване имот е част от ПИ с идентификатор 68134.1930.649 с площ 14 640 кв.м, за който има съставен акт за частна общинска собственост № 4282 от 17.07.2024г. Независимо от това, при наличието на спор относно собствеността на имота, висящ към момента на издаване на обжалваната заповед и от значение за преценката има ли валидно правно основание за неговото владеене, правилно съдът е приел, че заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Наличието на висящо съдебно производство относно материалното право на собственост върху имота, който следва и може да бъде разрешен само по общия исков ред и при липсата на категорични данни такъв спор да е вече разрешен между страните по настоящото дело, с влязло в сила решение, по което да са признати самостоятелни права върху имота на Столична община, налагат извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, а оттам и за правилност на първоинстанционното решение. Следва да бъде споделена преценката на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена при липса на изпълнен фактически състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Визираната норма предоставя възможност общината да осъществи в ускорена процедура своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по безспорен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. Облекченият ред за защита на правата на общината върху собствените й недвижими имоти презюмира безспорност на тези права по отношение на третите лица. Но с оглед установеното от фактическа страна, не би могло да се приеме, че всички тези изисквания са налице за имота, предмет на заповедта - действително, за ПИ с идентификатор 68134.1930.649 има съставен Акт за частна общинска собственост и между страните не се спори, че към момента на издаване на заповедта наредената за изземване част от него, индивидуализирана по площ и граници съгласно приложена скица, се държи от посоченото дружество. Фактът обаче, че същото е повдигнало спор за собственост пред общия съд и противопоставя свои права, които черпи от изтекла придобивна давност, възпрепятства категоричен извод, че не е налице правно основание за това владение. В случая от представените в първоинстанционното производство доказателства се установява, че преди издаване на заповедта, на 10.04.2024г. пред Софийски градски съд е образувано гр. дело № 7462/2024г., по искова молба на СД „Иванчев, Тодоров и Сие“ срещу Столична община, с искане да бъде признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, че търговското дружество е собственик на основание давностно владение, осъществено през периода 12.05.1995г.-10.04.2024г. на севеверозападната част от ПИ с идентификатор 68134.1930.649, гр. София, ул. „Юнашка песен“, с площ 1200кв.м. Видно от представеното пред касационната инстанция съдебно удостоверение от Софийски градски съд, следващото заседание по гр. дело № 7462/2024г. на СГС е насрочено за 08.07.2026г. Така представените доказателства сочат, че собствеността върху изземвания имот е спорна между общината и ползвателя на имота. При така установената и в административното производство фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като не е доказано по несъмнен начин имотът да е общинска собственост, държан или ползван от лицето без основание. По отношение на включените в заповедта обекти – павилион, навес, ограда, бариери, за които е наредено да бъдат „иззети“ ведно с общинския имот, тъй като са незаконно разположени, решаващият съд правилно е отбелязал, че съществува друг нормативен ред, този по ЗУТ за премахване на незаконни строежи/преместваеми обекти. По изложените съображения подадената касационна жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, платено в брой, съгласно приложен на л. 18 по делото договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение