Решение № 548 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2012 г.

Решение № 548 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по молба на А. Ф. С. и С. Ф. С. за отмяна на решение № 4229/04.11.2011 г. по гр. д. № 233/2011 г. на Варненския районен съд, 31 състав и решение № 773/20.04.2012 г. по гр. д. № 32/2012 г. на Варненския окръжен съд, г. о. пети състав. В молбата се релевират основания за отмяна, по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Молителите твърдят, че е налице новооткрито обстоятелство и писмено доказателство, а именно влязла в сила присъда по нохд № 4630/2011 г. на Варненския районен съд, ХХIII състав, с която ответницата М. З. е призната за виновна в извършването на престъпно деяние. Считат, че то е във връзка с решаването на делото. Ответницата по молбата за отмяна М. С. Т. -З. в законово определения срок не изразява становище. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС-четвърто г. о. установи следното: С решение № 4229/04.11.2011 г. по гр. д. № 233/2011 г. на Варненския районен съд, 31 състав е отхвърлен предявения от молителите иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени им от ответницата имуществени вреди по 4000 лв. за всеки от тях, както и по 1000 лв. за пропуснати ползи. Имуществените вреди представляват стойността на припадащите им се идеални части от вилна сграда, която била разрушена от наети от ответницата лица, а пропуснатите ползи са от неполучен наем за тази сграда за времето от 12.-01.2008 г. -09.01.2011 г. С решение № 773/20.04.2012 г. по гр. д. № 32/2012 г. на Варненския окръжен съд, г. о. пети състав то е потвърдено. Въззивният съд служебно е събрал доказателства, от които е видно, че нохд № 4630/2011 г. на В., ХIII състав е образувано по повод обвинителен акт против ответницата за извършено престъпно деяние по чл. 323, ал. 1 НК -за това, че последната извършила продажба на процесния имот като негов единствен собственик, с което осъществила самоволно, не по установения от закона ред свое предполагаемо право на собственост, оспорвано от молителите. Въз- зивният съд също така е приел, че не е доказано извършването на противоправно деяние от ответницата, изразяващо се в разрушаване на вилната сграда лично от нея или от наети лица и че споровете между страните продължават повече от двадесет години, през които молителите като съсобственици също не са предприели нищо за съхраняване на сградата, която била в много лошо състояние. При така установените обстоятелства съдът намира молбата за неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. При полагане на дължимата грижа молителите биха могли да се снабдят със съответното доказателство. Откриването му е задача молителя, а не на съда, който разглежда молбата за отмяна. Освен това евентуалното постановяване на присъда по цитираното нохд не представлява относимо към спора писмено доказателство. Дали ответницата по молбата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 323 НК не е от значение за изхода на настоящия спор. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителите сочат наличие на престъпни действия на ответницата по повод постановената присъда по цитираното нохд. Както беше казано по-горе, тя не касае престъпно действие на страната във връзка с решаване на делото. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 пр. 4 ГПК, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на решението, което се атакува и да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая нито има твърдения, нито данни за установяване по посочения по-горе надлежен ред престъпно действие във връзка с решаване на делото. Самоуправните действия на ответницата по молбата не са във връзка с решаването на настоящия спор. Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато са неправилни по причина, посочена в чл. 303 от ГПК. В случая законоустановените предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК не се установяват, поради което молбата е неоснователна и следва да остане без уважение Поради изложеното настоящият състав на ВКС, IV г. о.