Решение № 291 от 11.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД, чрез процесуален представител главен юрк. Златева, срещу решение 98/01.02.2022 г. постановено по адм. дело 1866/2021 г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД срещу решение 549 от 16.06.2021 г., постановено по преписка 351/2020 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), с което КЗД: 1. установява, че при осъществяване на своята дейност дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затрудняваща достъпа на лица с увреждания до и в сградата на касов салон на Водоснабдяване и канализация ЕАД Бургас, находящ се на адрес: гр. Бургас, ж.к. Славейков до бл. 46, извършвайки по този начин дискриминация по см. на чл. 5, вр. чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак увреждане и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство: 2. налага на основание чл. 47, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. на Водоснабдяване и канализация ЕАД, поради установената дискриминация по признак увреждане, имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева; 3. предписва, на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр, на Водоснабдяване и канализация ЕАД, в едномесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност, до и в сградата на цитирания обект, както и в едномесечен срок от получаване на решението писмено да уведоми КЗД за предприетите мерки по изпълнение на така дадените задължителни предписания, на основание чл. 67, ал. 2 ЗЗДискр. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради необоснованост отменителнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което да бъде отменено решението на КЗД. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита от дискриминация поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е събрал и подробно е обсъдил релевантните за спора доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че на 21.08.2019 г., в изпълнение заповед 24/20.03.2018 г. на председателя на КЗД, представител на КЗД е извършил проверка в рамките на кампания Достъпна България в касов салон на Водоснабдяване и канализация ЕАД, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков до бл. 46, за резултатите от която е съставен констативен протокол с вх. 12-11-3039 от 29.08.2019 г. на КЗД. В протокола е отразено, че обектът е на един етаж, няма външна и вътрешна достъпност и липсват разумни улеснения за хора с увредена мобилност. До външната врата има 3 стъпала, а до входната врата до касовия салон, където се обслужват гражданите има още 4 стъпала. Посочените констатации са онагледени със снимков материал. На основание проверката, председателят на КЗД е изготвил доклад от 12.03.2020 г., в който е прието, че в констативния протокол се съдържат данни за осъществено нарушение по смисъла на чл. 5, предл. последно от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр., с оглед на което е направено предложение за образуване на производство за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр. за установяване на нарушението. С разпореждане 571/12.05.2020 г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от Правилата за производството пред КЗД и чл. 54 от ЗЗДискр., е образувана преписка 351/2020 г. по описа на КЗД, която е разпределена за разглеждане от AD HOC заседателен състав. Касаторът е редовно уведомен за образуваното производство с писмо изх. 16-20-1576 от 19.10.2020 г., като на същия е предоставен 7-модневен срок за представяне на писмено становище по изложените в доклада констатации, подкрепено с доказателства, както и да се посочи основанието за ползване на обекта и съответния документ за собственост/договор за наем. Уведомен е, че съгласно чл. 9 ЗЗДискр, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Същият е предупреден, че при непредоставяне на информация и доказателства в срок носи отговорност по чл. 78, ал. 2 и чл. 80 вр. с чл. 56, ал. 2 ЗЗДискр. Касаторът е представил становище с вх.16-20-1683 от 28.10.2020 г. в КЗД, в което е посочил, че обектът е собственост на дружеството и се ползва като касов салон, за което предоставил документи. В допълнение е посочил, че всички длъжностни лица на експлоатационното дружество, включително и служителите от касовия салон имат задължение да обслужват хората с увредена мобилност извън сградата на касовия салон, поради което не им се налага изкачване на стълбите в обекта. Също така е посочил, че в ремонтната програма на експлоатационното дружество за 2021 г. е било предвидено изграждането на съоръжение, посредством което ще се осигури външна и вътрешна достъпност на хора с увредена мобилност. Представил е акт 129 от 31.05.1996 г. за държавна собственост и скица към него, като от последния се установява, че имотът е предоставен за оперативно управление на Водоснабдяване и канализация - гр.Бургас. Депозиран е доклад-заключение от докладчика по преписката за насрочване на открито заседание и призоваване на страните. Страните са призовани за заседанието, като в КЗД по повод на заседанието е постъпило становище от Водоснабдяване и канализация ЕАД, в което се излагат същите аргументи като в описаното по-горе становище с вх.16-20-1683 от 28.10.2020 г. След провеждането на откритото заседание, за което е съставен протокол е постановено оспореното решение 549 от 16.06.2021 г. по преписка 351 по описа на КЗД за 2020 г. В рамките на съдебното дирене, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, като от заключението на вещото лице съдът е установил, че е налице техническа възможност за осигуряване на достъпна среда чрез рампа или подемна платформа, съгласно изискванията на Наредба 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на експертизата е осигурена достъпна среда за хора с увреждания през вход от северната страна на сградата с изпълнена рампа от бетон, което не отговаря на изискванията на наредбата, като същото така е посочило, че не може да определи кога са извършени промените. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в разписаната от закона писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК и чл. 66 от ЗЗДискр. АС - Бургас правилно е приел, че решението на Комисията е материално законосъобразно. Водоснабдяване и канализация ЕАД в качеството си на доставчик на обществени услуги е адресат на задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда, като е извършен подробен анализ от кои норми следва това задължение. Неизпълнението му представлява неравно третиране по признак увреждане по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., като дадените задължителни предписания са законосъобразни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Достъпна среда по смисъла на § 1, т. 2 от Наредба 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм. ДВ бр. 12/12.02.2021 г., в сила към датата на проверката) е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която "изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация". Осигуряването на достъпна среда при предлагане на публична услуга е задължение на предлагащия публичната услуга, в случая Водоснабдяване и канализация ЕАД, в противен случай хората с увреждане са неравно третирани от него при достъпа до публичната услуга. В този смисъл КЗД правилно е приложила ЗЗдискр, ЗХУ, както и нормите на Конвенцията за правата на хората с увреждания (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Съгласно чл. 9 от Конвенцията "Достъпност" - т. 1 държавите - страни по Конвенцията предприемат подходящи мерки, за да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, да имат равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Държавите - страни по Конвенцията следва да предприемат също подходящи мерки за съобразяване с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика (чл. 9, т. 2 б. "б"). Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение на антидискриминационното законодателство. Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като пряка дискриминация по признак увреждане, съобразно чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. Предвид изложеното в съответствие с правилно разпределената тежест на доказване и последиците от недоказване на благоприятни за дружеството факти е изводът на АС Бургас за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответната страна Комисията за защита от дискриминация, за присъждане на разноски, платими от касационния жалбоподател в размер на 100.00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,