Решение № 5075 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2015 г.

Решение № 5075 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Е. Г. М. от с. Ш., представляван от адв. Маринова, надлежно упълномощена, против решение № 839/15.04.2015 г. по адм. д. № 121/2015 г. по описа на Административен съд В. с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. О. И. А. Йоргакиев и С. В. Й. в писмен отговор на пълномощника им, адв. Иванов, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - В., не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: В първоинстанционното производство касаторът Е. Г. М. е оспорил издадената по заявление на И. А. Й. Заповед № КД-14-03-1924/23.07.2012 г., изменена в частта относно номерацията й със Заповед № 18-14060/17.11.2014 на началника на СГКК - В. като вместо "КД 14-03-1924-23.07.2012 г." се чете "№ 18-14059/17.11.2014 г." в частта й на одобреното на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ изменение на кадастралния регистър /КР/ на имот с идентификатор 83404.501.593 чрез записване имота като собственост на И. А. Й. по силата на н. акт. № 50, т. 6, рег. 2100, д. 1203/17.02.2003 г. С постановеното по делото решение Административен съд В. е отхвърлил оспорването на Е. Г. М. срещу цитираната заповед, с мотиви, че след влизане в сила на КК и КР, одобрени със Заповед № 300-5-9/09.02.2004 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ С., съгласно която оспорващият Митев е вписан като собственик на имот с идентификатор 83404.501.593, с влязло в сила решение на гражданския съд предявения от него срещу И. А. Й. и С. В. Й. иск с правно основание чл. 97, ал. 1от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за признаване за установено, че е собственик на УПИ ХI-142, кв. 24 по плана на с. Ш. с площ 845 кв. м. на основание н. акт № 26, том ХХV, д. № 7478/1992 г. е отхвърлен. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. В действащия КР, одобрен със Заповед № 300-5-9/9.02.2004 г., касаторът е бил вписан като собственик на имот с идентификатор 83404.501.593 на основание н. акт № 26, том 25, д. № 7478/1992 г. След влизане в сила на тази заповед и респ. одобрените с нея КК и КР, с решение № 1700/7.07.2006 г. по гр. д. № 3161/2004 г. на Районен съд В., влязло в сила на 9.02.2011 г., предявеният с правно основание иск по чл. 97, ал. 1 ГПК от касатора Митев срещу ответниците по касационната жаба Й. А. Й. и С. В. Й., за признаване за установено по отношение на тях, че е собственик на УПИ ХVI-142, кв. 24 от 845 кв. м. на основание н. акт № 26, том ХХV, д. № 7478/1992 г. е отхвърлен. В писменото заключение на назначената по делото съдебно-техническа ексертиза е отразена неоспорена от страните констатация относно идентичност на имотите, визирани в н. акт № 26/1992 г., по силата на който касаторът е вписан в КР като собственик на процесния имот, в н. акт № 50, т. 61 рег. 2100, д. 1203/2003 г., с който заявителят по преписката Йоргакиев се легитимира като собственик и имота по КК с идентификатор 83404.501.593, чийто КР е предмет на одобреното с обжалваната заповед изменение. При тези безспорно установени факти решаващият правен извод за неоснователност на оспорването е правилен, възприет на база доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Твърдяният спор за материално право извън разрешения в производството по гр. д. № 3161/2004 г. на Районен съд В. е неотносим към спора, предмет на настоящето производство. От решаващо значение при преценка основателността на оспорването срещу процесната заповед е обстоятелството, че към датата на издаването й с влязло в сила решение на гражданския съд е разрешен спор между страните и имуществените права на касатора по н. акт № 26/1992 г., на основание който е бил вписан в КР като собственик, са отречени. Останалите доводи не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят претендирани от касатора на друго основание имуществени права върху процесния имот и подлежат на установяване и преценка във висящото между страните гражданско производство. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира обжалваното решение правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК,