Решение № 15787 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2019 г.

Решение № 15787 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/ гр. Варна, срещу решение № 647/27.03.2019 г. постановено по адм. д. № 2014 по описа на Административен съд гр. Варна за 2016 г. Решението се обжалва само в частта, с която е отменен ревизионен акт №Р-03001814001033-091-001 от 13.04.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна и потвърден с решение № 181 от 01.07.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна. Касаторът намира, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Възразява срещу изводите на съда, че е осъществен транспорт на осветителни системи получени чрез ВОП от ревизираното лице до Република Румъния на 21.08.2014 г., както и че дружеството е разполагало с всички необходими документи, съгласно разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС. При оспорването, касаторът се позовава на представения от румънската данъчна администрация отговор, според който превозвачът по ВОП е фирма SC SPRINTER 2000 SA /"Спринтер 2000" АД/. Но от фирмата е заявено, че не е извършвал превоз на стоки от Румъния към България на 21.08.2014 г. Това обстоятелство е изцяло игнорирано от решаващият състав, като е прието, че ВОП е потвърден със свидетелските показания на получателя по доставката. Посочения SCAC е официален писмен документ, не е оспорен по надлежния ред, поради което не е оборена неговата материална доказателствена сила. Неправилно АС-Варна при преценка на събраните по делото доказателства е дал превес на товарителницата от 21.08.2014 г. и я е ценил, макар същата да е частен документ, който не може да бъде противопоставен на официалния такъв. Свидетелските показания са неправилно кредитирани, тъй като представителя на получателя по ВОП не си спомня за чия сметка е бил превоза, а останалите факти само привидно създават впечатление за последователност. Не са отчетени констатациите на органите по приходите, че румънското дружество не е декларирало ВОД, а и липсват доказателства за извършено плащане. Игнорирана е констатираната от органите по приходите неяснота във връзка с транспорта, като е надценил доказателствата събрани по делото. При постановяването на решението, свидетелските показания са кредитирани неоснователно, като тяхната доказателствена тежест е надценена и това е довело до превратен анализ на приложените по делото писмени доказателства. АС-Варна е извел неверни правни изводи, поради което решението му се явява неправилно и необосновано в обжалваната част. Иска се неговата отмяна в тази част, като се претендира и присъждане на разноски в размер на 7 168, 22 лв. за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Ровим енерджи" ЕООД, чрез адв. Караджова оспорва касационната жалба. По същество изразява становище за нейната неоснователност. По силата на същите документи органите по приходите са признали осъществяването на ВОП от румънското дружество "Спринтер 2000" АД до гр. Русе, но не признават осъществена вътреобщностна доставка чрез същото дружество до Република Румъния. Получателят по процесната ВОП, също е румънско дружество ECOPAN S. R. L /"Екопан" ЕООД/ - Букурещ, който има валидна ДДС регистрация. Описанието на стоката е същото, като по признатото ВОП. Посочено е защо в колонката за получател фигурира печат и подпис на Miadi production S. R. L /"Мияди Продъкшън" ЕООД, който е краен получател на стоката. Правилно съдът е кредитирал свидетелските показания, тъй като те изрично потвърждават получаването на доставката. Реално стоката не е разтоварвана от "Екопан" ЕООД, тъй като директно е изпратена на крайния получател. Правилни са и изводите на съда, че във връзка с ВОП и ВОД на процесната стока са налице необходимите първични счетоводни документи и те се представени още при ревизията. Решението е обосновано и правилно, като се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на сторените разноски сторени пред касационната инстанция, като са приложени и доказателства за тях. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Правилно съдът е приел, че ревизионния акт е издаден при допуснато нарушение на материалния закон. Стоката е получена от "Екопан" ЕООД от името и за сметка на друго румънско дружество. Поради тази причина, документите са били оформени с печат на "Мияди Продъкшан" ЕООД. Обосновано и мотивирано е прието, че доводите на приходната администрация не могат да се споделят, тъй като е установено осъществяване на ВОД по фактура № 19/20.08.2014 г. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред АС-Варна, е бил ревизионен акт №Р-03001814001033-091-001 от 13.04.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 181/01.07.2016 г., с който на "Ровим енерджи" ЕООД са установени следните задължения: по ЗКПО за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 38 271. 88 лв. главница и 11 813 лв. лихви; както и задължения по ЗДДС в общ размер на 50 747. 41 лв. главница и лихви в размер на 4 579. 11 лв. Ревизионният акт е приет за незаконосъобразен, в частта, с която по отношение не дружеството не е признато осъществяването на ВОД до територията на Република Румъния, осъществен в данъчен период м. август 2014 г. и са му начислени задължения по ЗДДС в размер на 29 722. 24 лв. При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът е констатирал, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. Ревизионният акт отговаря на изискванията по чл. 120, ал. 1 от ДОПК за форма и съдържание. По отношение на извършената проверка относно правилното приложението на материалния закон, АС-Варна е приел за установено от фактическа страна следното: На 18.08.2014 г. "Ровим енерджи" ЕООД декларира ВОП с доставчик румънското дружество SC SPRINTER 2000 SA, с предмет осветителни системи на стойност 57 956. 72 лв. Транспортът и доставката са били за сметка на доставчика, като доставката е осъществена на 21.08.2014 г. На този ден е осъществена и ВОД, като същата стока е доставена на ECOPAN S. R. L – Румъния. За установяване на този факт, в хода на производството пред органите приходи е представено ЧМР и потвърждение на английски език от получателя по доставката. Органите по приходите са признали за осъществено вътреобщностното придобиване, но не и последващата доставка. Прието е, че поради наличието в ЧМР на печат за получател на дружеството Miadi production S. R. L и информацията получена от "Спринтер 2000" АД, че не е осъществявал превоз от България за Румъния, не е установено, че осветителните системи предмет на доставката са напуснали територията на страната, поради което следва да се обложат по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Решаващият състав не е споделил аргументите на органите по приходите. Неправилно, според съда, при представени идентични документи, между същите страни ВОП е признато, а ВОД на същите стоки не е. В ЧМР са описани автомобила, с който е осъществен транспорта и получената стока. От свидетелските показания, които са логични и последователни се установява, че стоката е получена на територията на страната и след това е изпратена на крайния клиент. Представени са документите посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС и то още в хода на ревизионното производство. По тези съображения е отменен ревизионния акт в частта, с която не "Ровим енерджи" ЕООД не е признат осъществен ВОД по фактура № 19/18.08.2014 г. Решението на Административен съд-Варна, в оспорената част е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания, които да обосновават неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. Това са доставки при които, едновременно са изпълнени следните условия: осъществена е доставка на стоки; стоките са транспортирани от територията на РБ до територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от която и да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, а получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Ревизираното дружество, е декларирало ВОД към контрагент от Румъния: ECOPAN S. R. L на обща стойност 148 611. 12 лв., по фактура № 19 от 20.08.2014 г. Румънското дружество-получател по вътреобщностната доставка има валидна регистрация по ДДС, към момента на осъществяване на доставките. Установено е, че в случая транспорта е за сметка на получателя на доставките. Транспортната фирма е SC SPRINTER 2000 SA, за която органите по приходите са приели, че притежава транспортни средства, които се използват за дистрибуторска дейност. С тази фирма е осъществен транспортът и на признатото ВОП на същите осветителни системи. Единственото основание да не се признае осъществения ВОД е заявеното от управителя на фирмата пред румънската данъчна администрация, че не е осъществявал последваща доставка от България отново за Румъния. В хода на съдебното производство, от разпитания по делото свидетел, представител на получателя по доставката е установен механизма на осъществяване на доставката, къде е получена и как е организиран последващия превоз до Miadi production S. R. L Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че свидетелските показания на получателя по доставката, не могат да се противопоставят на официален документ, какъвто е приложения по делото отговор от румънската администрация. Макар и информацията получена по реда на обмена да е официална, то същата по отношение на изявлението на управителя на превозвача подлежи на преценка заедно с всички останали доказателства по делото. Фактите, които данъчната администрация на РРумъния, е установила при проверката се ползват с материална доказателствена сила и това са техническата и материална обезпеченост на SC SPRINTER 2000 SA, възможността му да осъществи транспорта, валидната му регистрация по ДДС и др. Но изявлението, че не е осъществен превоз на 21.08.2014 г. не е факт, който е установен, а само обяснение, което е инкорпорирано в SCAC. Същото няма по-голяма тежест от обясненията на ревизираното лице и тези на управителя на "Екопан" ООД. В този смисъл правилно АС Варна е обсъдил събраните по делото доказателства, в тяхната взаимовръзка и не са налице основания да се смята, че е даден превес на частния документ какъвто е товарителницата, пред официалния SCAC. Пред съда е установен с надлежни доказателства същественият за спора факт - транспортиране на стоката от територията на България до територията на Румъния. Доказано е с представеното CМR и потвърждение, че стоката е получена, до където е ограничена отговорността на доставчика - българския изпращач, при осигурен транспорт от румънския получател. При осигурен транспорт от получателя - румънското дружество, за доставчика - българското дружество, тежестта за доказване на реално осъществена вътреобщностна доставка е единствено относно валидна регистрация по ДДС на двете страни по сделката и натоварването на стоката в изпратеното от получателя моторно превозно средство, които обстоятелства в случая са доказани с представените от ревизирания писмени доказателства. По делото са представени множество писмени доказателства - фактури и международни товарителници, справки-отчет за ДДС на получателя по ВОД, приемо-предавателни протоколи, посочване на конкретни МПС, с които е осъществена доставката и др. Правилен е изводът на съда, че са налице писмени доказателства по отношение на транспортирането и получаването на стоките от страна на румънските търговци и са налице и двете предпоставки на чл. 45 от ППЗДДС. Представени са доказателства за това как е уговаряна доставката на стоките, кой е осъществявал превоза й и с какво МПС, как е била опакована и какво съдържат кашоните. Правилно и законосъобразно е прието от първоинстанционният съд, че от събраните писмени и гласни доказателства може да бъде направен единствено възможният извод, че процесните стоки са напуснали територията на страната. По тази причина изводите на приходната администрация, че не е налице ВОД, съответно че стоките са реализирани на територията на страната, поради което били предмет на облагаема доставка и е начислен ДДС в размер на 29 722.24 лв., са изцяло незаконосъобразни и в противоречие с доказателствата събрани в хода на производството. Съобразно изложеното, решението в частта, с която е отменен като незаконосъобразен издадения на дружеството ревизионен акт е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски се следват на ответника. Искането за присъждането им, е заявено с отговора по касационната жалба и депозираното по делото становище. Съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие, размерът им се определя на 1420 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение