Решение № 11950 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13255/2016 г.

Решение № 11950 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13255/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Киров - КА" ЕООД със седалище в град Г. чрез процесуалния му представител - адв. Г. М. против решение № 225 от 7.10.2016 г. по адм. дело № 433/2015 г. на Административен съд - С. З.. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-240-6500/6753 от 29.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за предоставяне на финансово подпомагане в размер на 81343 лева по Схема за единно плащане на площ за кампания 2014 г. Правят се доводи за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - заместник-изпълнителен директор на ДФЗ чрез юрисконсулт Д. П. дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото съдебно производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че заповедта за одобряване на специализирания слой, издадена от МЗХ е влязла в сила по отношение на жалбоподателя и законосъобразно е приета от административния орган при издаване на уведомителното писмо. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Киров - КА" против отказ на заместник-изпълнителния директор да отпусне претендираното подпомагане по СЕПП за кампания 2014 г. Позовал се е на надлежно ползвани въз основа на договори за наем имоти в общ размер от 270.28 ха в землищата на общините Г. и С.. Възразил е за липса на конкретни мотиви към писмото; допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в липса на уведомяване на извършваните теренни проверки и обезпечаване на провото му на участие; неспазване на материалния закон, тъй като е санкциониран за площи, които той реално обработва - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Наред с представената в цялост административна преписка, съдът е изискал доказателства във връзка с изготвянето и одобряването на допустимия за подпомагане слой от МЗХ. Допуснал е по искане на страните, изслушал е и без възражения от тяхна страна е приел съдебно-техническа експертиза. Доказателствата са потвърдили от фактическа страна установяванията от административния орган. При заявени за подпомагане по СЕПП 119 парцела с обща площ от 270.28 ха, като постоянно затревени площи (ливади за косене), недопустими за подпомагане са 88.92 ха. Изразена в проценти тази площ е 49.03 % по СЕПП и е довела до санкциониране и лишаване от подпомагане по съответната мярка на цялата заявена площ. Въз основа на така приетите факти, съдът подробно е обсъдил всички възражения на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Доколкото заместник-изпълнителният директор е надлежно упълномощен за издаване на такива административни актове и отказът е постановен след изменението на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП - обн. ДВ. бр. 15/2015 г., е счел за неоснователен довода за липса на материална компетентност. Анализирайки съдържанието на отказа, на следващо място е посочил, че то съдържа адекватни и относими за конкретния случай мотиви, поради което няма нарушение на нормативното изискване за форма. Съобразил е, че преимуществената част от парцелите е заснета чрез теренни проверки, които принципно се различават от проверките на място и при които не е регламентирано участието на бенефициентите. Поради това не са основателни и доводите за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 246, т. 3 АПК. Съществена част от мотивите на съда заема анализът на доводите за противоречие с материалния закон в две насоки: неправомерно използване на метода на теренните проверки, след като същите са обявени за незаконосъобразни с решение на Върховния административен съд и преклудиране на възможността за оспорване изключването на парцелите от одобрения за подпомагане слой в хода на производството по оспорване изводите на ДФЗ в уведомителното писмо. За целта първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 194 АПК, свързваща действието на съдебните решения за отмяна на подзаконови нормативни актове с датата на обнародването им в Д. вестник и по този начин лишавайки ги от обратна сила. Едновременно с това е съобразил и новата редакция на чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП, обн. ДВ., бр. 15/2015 г. Обърнал е специално внимание и е акцентирал на правната уредба на изготвяне и одобряване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" и същественото му значение за последващото производство по отпускане на исканото финансово подпомагане. По всички изложени съображения е приел уведомителното писмо за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба отново се повтарят част от възраженията в първоинстанционното производство. На първо място се твърди некомпетентност на издателя на оспореното писмо. Възражението е неоснователно. Националното законодателство изцяло приема в чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 правна възможност за изпълнителния директор на ДФЗ да делегира свои те правомощия за произнасяне по подадени заявления за подпомагане, което е направено и в конкретния случай. На второ място се твърди, че международното право дава възможност на бенефициента да установи съответствието на заявените за подпомагане парцели с изискванията за включване в специализирания слой. А в случая той неправомерно е бил лишен от това право. Доводът е неоснователен, тъй като изцяло противоречи на фактите по делото. Производството по изготвяне, обявяване и одобряване на специализираните слоеве "Постоянно затревени площи" и "Площи, допустими за подпомагане" е детайлно уредено в Наредба № 105/2006 г. За реализирането му са събрани писмени доказателства, както съдържащи се по административната преписка, така и допълнително изискани от МЗХ, който отговаря и е издател на актовете в тази връзка. От тях с установява, че заявителят е упражнил правото си да възрази срещу факта, че голяма част от парцелите не са включени изцяло или частично в проектирания слой. Възражението му е частично уважено, за което той е уведомен подробно и изчерпателно с писмо от 29.05.2015 г. В него са отразени по номера всеки парцел, декларираната площ; площта, обект на възражение и уважената или отхвърлена част от него. В последната колона е отразен и техническият способ, чрез който е извършена проверката при изготвяне на слоя. В последния абзац на писмото, бенефициентът е подробно уведомен от министъра за два факта: първият, че самото писмо не е административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване и вторият, че в случай на несъгласие на обжалване пред Върховния административен съд подлежи заповедта № РД 46-287 от 6.03.2015 г. в 14-дневен срок от получаване на писмото. С това е изпълнено и задължението на административния орган, определено в чл. 57, ал. 2, т. 7 АПК. Заявителят не е упражнил така разясненото му право на съдебно оспорване, поради което заповедта на министъра в тази й част е влязла в сила и е задължителна за изпълнение, както от него, така и от ДФЗ, произнасящ се в качеството му на разплащателна агенция. В тази връзка е формирана многобройна и непротиворечива практика, например решение № 12191 от 11.11.2016 г. по адм. дело № 3597/2016 г.; решение № 5693 от 9.05.2017 г. по адм. дело № 7673/2016 г.; решение № 8827 от 6.07.2017 г. по адм. дело № 3906/2017 г. и редица други на ВАС, четвърто отделение. При това следва да се отбележи, че още към момента на заявяване при излизане на резултатите от автоматични проверки на въведените данни на 28.05.2014 г. са показани много голям брой, описани по номера парцели и части от такива, излизащи извън площите, подходящи за подпомагане на Директни плащания на площ. За всички тях представителят на юридическото лице - заявител е бил уведомен - видно от подписа, положен на последната страница 16 от заявлението. С влизането в сила на заповедта на министъра за одобряване на двата специализирани слоя "Постоянно затревени площи" и "Площи, допустими за подпомагане", те са предоставени от МЗХ на ДФЗ за извършване на задължителните кръстосани проверки. На тяхна база е установена недопустимостта на частите от парцелите за подпомагане, което е вписано в мотивната част на писмото извън онагледяването и конкретизацията в табличните му части. Поради това в производството по оспорването му не подлежат на преразглеждане изводите за обработваемост на площите. Това прави неоснователно и третото възражение на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване на въпроса за агротехническото състояние на парцелите. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. А с оглед направеното искане от пълномощника на заместник-изпълнителния директор за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ще следва да се присъди такова в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение