Решение № 1474 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2009 г.

Решение № 1474 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2009 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет срещу Решение № 35/14.05.2009 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 4266/2008 г., с което е отменено по жалба на областния управител на София град Решение № 314 по протокол № 14/12.06.2008 г. на Столичен общински съвет. Поддържа се неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - областният управител в писмено становище оспорва жалбата, развива съображения в подкрепа законосъобразността на решението на административния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Според него при наличие на актове за държавна собственост и такива за общинска, съдът обосновано е приел, че според действащите тогава закони общинската администрация се задължава да състави акт за общинска собственост едва след отписването на имота като държавен . И тъй като не било процедирано така не било възможно и при новата редакция на чл. 58, ал. 4 от ЗОС да се актуват имоти държавна собственост като общинска. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи, съпоставени с доказателствата в делото и изводите на съда, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Със Заповед № РД-15-121 от 07.07.2008 г., издадена на основание чл. 31, ал. 1, т. 3, чл. 32, ал. 2 от ЗА , във връзка с чл. 45, ал. 4, изр. 2 от ЗМСМА областният управител е оспорил пред административния съд Решение № 314/2008 г. на Столичен общински съвет, с което е открита процедура за приватизация чрез публичен търг на обект, находящ се в гр. Банкя. Решението е било взето във връзка със съставен акт за общинска собственост на същия имот, за която областният управител поддържал в жалбата си, че не е отписан по реда на чл. 153 , във връзка с чл. 152 от ППЗДС (отм.), в сила към момента на съставяне акта за общинска собственост от актовите книги на държавната собственост. За да отмени решението на общинския съвет административния съд е взел предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗОС, в редакцията на който преди изменението /бр. 54/2008 г./ актовете за общинска собственост на държавни имоти, преминали в собственост на общината след 1 юни 1996 г. се съставят след отписването им от актовите книги на държавната собственост от областния управител по ред, определен от Министерския съвет. И тъй като в случая от доказателствата по делото било установено, че този ред не е спазен, е направен извод за нарушаване на закона. Изхождайки от разпоредбите на чл. 5 от ЗДС, чл. 5 от ЗОС и чл. 114, ал. 1 от ППЗДС съдът е приел, че фактически между държавата и общината има спор за материално право и до неговото решаване не могат да се извършват каквито и да било действия на разпореждане и управление на имота. С оглед на това решението на общинския съвет е отменено като незаконосъобразно. Според касационния жалбоподател - Столичен общински съвет - изводите на съда са незаконосъобразни. Развитите в тази насока съображения са свързани с констатациите на Столичната общинска агенция за приватизация като специализиран орган към СОС за извършване на приватизация, която изготвяйки анализ на правното състояние на обекта е стигнала до извод, че той е безспорна общинска собственост по силата на закона/ЗМСМА/, поради което и не съществуват правни пречки за приватизацията му. Развитите съображения са в подкрепа на твърдяното, че по силата на закона обектът е станал общинска собственост. Върховният административен съд не споделя доводите за неправилност на решението и възприема изцяло изводите, направени от административния съд. Принадлежността на правото на собственост следва да е надлежно установено преди приемане на решението на разпореждане, каквото е това на общинския съвет за приватизация. Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗОС в редакцията му преди изменението/бр. 54/2008 г. актовете за общинска собственост на държавни имоти, преминали в собственост на общината след 1 юни 1996 г. се съставят преди отписването им от актовите книги на държавната собственост от областния управител. В случая съставеният акт за общинска собственост е от 1999 г., преди да е бил отписан като държавен - по това спор няма. След като решението на общинския съвет за приватизация е взето без да се изследва този факт, същото е незаконосъобразно. Това е в съответствие и с новата редакция на чл. 58, ал. 4 от ЗОС. Твърдението за допуснати процесуални нарушения, предвид това, че съдът не е съобразил доказателствата по делото е необосновано. Без значение за случая е обстоятелството, че имотът е включен в общинската приватизационна програма, че е възложена и извършена приватизационна оценка за него. Това са обстоятелства, които са неотносими към спора, тъй като с тях не се променя факта, че решението на общинския съвет е за имот, който не е е надлежно отписан като държавен. И както правилно е приел съда, между държавата е налице спор за материално право. При постановяване на решението си Административния съд е взел предвид относимите факти и обстоятелства, поради което същото е обосновано. И тъй като не се установяват сочените касационни доводи, решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. По искането на областния управител да се присъдят разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение Върховният административен съд го приема неоснователно, тъй като не са налице данни такива да са направени. Процесуален представител на същия не е участвал в производството с лично присъствие, а изготвеното от него писмено становище е направено през работното му време, в кръга на задълженията му като юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение