Решение № 9497 от 26.10.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Чиликов от гр. Габрово срещу Решение 5421 от 20.09.2021 г. на Административен съд София - град по адм. дело 12792/2019 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Чиликов срещу Решение 31 от 18.04.2019 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в негово Решение 85 от 10.04.2018 г.

Касационният жалбоподател А. Чиликов, счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т.1, 2 и 3 АПК.

Твърди, че съдебното решение е нищожно, алтернативно недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, респективно по искане, което не е предявявано пред него.

Счита, че обжалваният административен акт е постановен след като актът, който се поправя с него, вече е обжалван пред съда и административният орган е знаел за това обжалване като се позовава на нормата на чл. 99 АПК. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви в тази насока, като се твърди нищожност, алтернативно недопустимост на обжалвания административен акт.

Намира, че с обжалвания административен акт се допълва, а не само се поправя Решение 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство.

Моли съда да обяви обжалваното решение за нищожно или недопустимо, алтернативно да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба председателят на Патентно ведомство на Република България, не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба АББ Авангард АД (в ликвидация), не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното производство от фактическа страна е установено следното:

На 28.06.2017 г. АББ Авангард АД (в ликвидация) подава до Патентно ведомство Искане, вх. 70073285 за отмяна на регистрацията на марка, peг. 59265 АББ Авангард/ABB Avangard, с притежател А. Чиликов.

С Решение 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство, на основание чл.46, ал.5 и ал.6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО отм.) е отменена регистрацията на марка с peг. 59265 ААБ Авангард/ ААБ AVANGARD, словна, за всички стоки и услуги, за които е регистрирана, с действие на отмяната, считано от 28.06.2012 г.

Страните не спорят, че по жалба на А. Чиликов срещу Решение 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство в Административен съд София - град е образувано адм.д. 13109/2018 г.

С Решение 31 от 18.04.2019 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България е поправена очевидна фактическа грешка (ОФГ), допусната на страници първа, втора и пета и в диспозитива на Решение 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство, където наименованието на марка с peг. 59265 следва да се чете: "АББ АВАНГАРД ABB AVANGARD" и на страница първа наименованието на дружеството молител по Искане, вх. 70073285 от 28.06.2017г. да се чете "АББ Авангард" АД. В мотивите на решението е посочено, че на страница първа на Решение 85 от 10.04.2018 г. е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на наименованието на дружеството молител и на страници първа, втора и пета и в диспозитива на Решение 85 от 10.04.2018 г. е допусната фактическа грешка при изписване на словния елемент на процесната марка.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

След анализ на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд намира, че са били налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка, защото с оспорената заповед се поправя наличие на несъответствие между формираната и изразената воля на ответника.

Сочи, че поправката на допусната очевидна фактическа грешка не е обвързана със срок или с настъпването на други факти, поради което Решение 31 от 18.04.2019 г. не е недопустимо. С процесното решение се поправя фактическа грешка, а не се преценява законосъобразността на поправеното решение. За неоснователни са приети и останалите възражения на жалбоподателя.

Въз основа на горното, съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

1. По порока нищожност на съдебното решение:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е нищожно, тъй като съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, респективно по искане, което не е предявявано пред него.

Постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до неговата неправилност, а не до нищожност.

Ако съдът се е произнесъл по непредявено искане това води до недопустимост, а не до нищожност на съдебното решение.

С оглед на горното доводите на касатора за нищожност на обжалваното съдебно решение са неоснователни.

Другите основания за нищожност на обжалваното съдебно решение също не са налице. Съдебното решение е постановено от съд, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е ясно изразена.

С оглед на горното първоинстанционното съдебно решение е валидно.

1. По порока недопустимост на съдебното решение:

Доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение са същите като тези за нищожност на решението. Както беше посочено по-горе, неизяснена фактическа обстановка представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до неправилност, а не до недопустимост на съдебното решение.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от А. Чиликов, в която изрично се съдържа искане за обявяване за нищожно, алтернативно незаконосъобразно Решение 31 от 18.04.2019 г. на председателя на Патентно ведомство. Съдът се е произнесъл по предмета на правния спор, определен с жалбата на Чиликов, поради което доводите му в тази насока са неоснователни.

Другите основания за недопустимост на обжалваното съдебно решение също не са налице. Жалбата, по която е постановено съдебното решение е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок за обжалване и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

С оглед изложеното съдебното решение е допустимо.

1. По порока неправилност на съдебното решение:

Не са налице твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, като се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя.

Останалите доводи на касатора са свързани с противоречие на обжалваното решение с материалния закон и необоснованост. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК съдържа хипотезата на очевидната фактическа грешка и реда за нейното поправяне. Грешка по смисъла на цитираната норма представлява несъответствие между действителната воля на издателя на акт и тази, обективирана в самия акт, като това са грешки, свързани с грешно изписване на индивидуализиращи белези, грешки при пресмятане и др. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. По правило тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. Поправянето на ОФГ предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на разрешението на конкретния случай. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че допуснатата промяна в наименованието на марката и дружеството, изразяващо се в една буква от абревиатурата им, представлява ОФГ, тъй като е допусната грешка в изписването им. Не се установява твърдяното от касатора допълване на Решение 85 от 10.04.2018 г.

Сочената от касатора норма на чл. 99 АПК не намира приложение, тъй като в случая се поправя ОФГ, а не се възобновява производството по издаване на административния акт. Обстоятелството, че актът, който е поправен е обжалван, не обосновава извод за нищожност, респективно недопустимост на процесния акт, тъй като нормата на чл. 62, ал. 2 АПК не поставя изискване основният акт да е влязъл в сила и поправка може да се направи по всяко време, дори и след изтичане на срока на обжалване.

Доводите на касатора свързани с валидността, допустимостта и законосъобразността на Решение 85 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентно ведомство са неотносими към предмета на настоящия спор, в който се изследва единствено дали са налице основанията за прилагане на чл. 62, ал. 2 АПК. Останалите доводи на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият състав не следва да ги преповтаря.

Обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд