Решение № 114 от 26.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 425/2017 г.

Решение № 114 от 26.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 425/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. Г. Ж. срещу присъда № 9 от 13.01.2017 г., постановено по ВНОХД № 4066/2016 г., по описа на Софийски градски съд, с което е отменена присъда, постановена на 27.05.2015 г. по НОХД № 582/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 23 състав, с която подсъдимият Ж. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и той е признат за виновен в това, че за периода от 05.10.2011 г. до 30.12.2011 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - помощник-нотариус при нотариус Е. П., в кръга на службата си, съставил официални документи - нотариално удостоверяване на седемнадесет подписа, с които удостоверил неверни обстоятелства - че подписите, положени в заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуални партиди в друг съответен фонд на задължителното пенсионно осигуряване са положени от съответните лица или същите са потвърдили лично полагането им, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за тези обстоятелства, като на основание по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК на подсъдимия Ж. са наложени наказания една година "лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и на основание чл. 37, ал. 1, т. 6 НК "лишаване от право да упражнява професията на помощник-нотариус" за срок от една година. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 400 лева и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист. В касационната жалба са посочени всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е отменил оправдателната първоинстанционна присъда и е постановил осъдителен въззивен съдебен акт, като не е отчел това, че петнадесет от подписите, които са удостоверени от подсъдимият Ж. са поставени от лицата, отразени в инкриминираните документи и един от посочените граждани се повтаря (Д. М. е посочен под номер 7 и 12). Поддържа се, че по отношение на посочените удостоверявания за едно и също лице въззивният съд е постановил неправилно две осъдителни присъди, което е доказателство, че въззивното производство е опорочено, тъй като съдът не се е запознал и обсъдил събраните доказателства. Твърди се, че съдът е постановил присъдата си без извършването на престъплението да е доказано по категоричен начин. Предлага се да бъде обсъдена и предложената от представителя на държавното обвинение квалификация по чл. 311, ал. 2 НК. С касационната жалба не са отправени конкретни искания за изхода на касационното производство. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че инкриминираните нотариални заверки са поставени неприсъствено, като погрешно са интерпретирани показанията на свидетелите (чиито подписи са заверени), които поддържат, че не си спомнят нищо за случилото се, а не че не са посещавали нотариуса. Моли да бъде отчетено и това, че подписите са истински и те удостоверяват действително намерение на положилите ги граждани да сменят пенсионния си фонд. На тези основания се предлага постановената въззивна присъда да бъде отменена и бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан. Представителят на държавното обвинение преценява касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд правилно е установил фактите по делото, като е отчел, че всяка една от нотариалните заверки е положена неприсъствено. Моли да не бъде възприемана тезата, че подсъдимият е осъден двукратно за едно и също престъпление, като бъде отчетено това, че обвиненията по пункт 7 и 12 от обвинителния акт се отнасят до едно и също лице (Д. М.), но са по отношение на различни документи. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият Ж. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е основателна. Касационният съд прецени, че въззивният съдебен състав е направил законосъобразен анализ на доказателствата и възприетите от него факти са правилно установени. Вярно съдът е приел, че всеки един от положените подписи в инкриминираните документи, заверени от подсъдимия Ж. (с изключение на този на свидетелката Н.) е положен от лицето, което е посочено като негов автор. При тези обстоятелства решаващият съд неправилно е приел, че по отношение на тези инкриминирани документи подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 311 НК. Няма спор, че предмет на това същинско специално длъжностно престъпление може да бъде единствено официален удостоверителен документ. В този смисъл практиката на ВКС е константна и е застъпена в множество съдени актове част от които са решенията № 880/2006 г., 1 НО, № 848/2006 г., 3 НО, № 6/2008 г. 1 НО, № 226/2008 г. 3 НО и др. В документите - предмет на лъжливо документиране по чл. 311 НК се пресъздава информация, която е извън тяхното съдържание и в която се възпроизвеждат чужди за документа факти. Престъплението по този текст е осъществено тогава, когато тези факти неправилно отразяват действителността и превръщат документа в такъв с невярно съдържание. В този смисъл е и Р 426/2005 г. 3 НО. Когато документът отразява верни факти и е с вярно съдържание той не може да бъде предмет на престъплението по чл. 311 НК. В конкретното производство обсъжданите шестнадесет документа (извън този, с който е удостоверен подписа на свидетелката Н.) не са с невярно съдържание, респективно липсва един от обективните признаци на престъплението по чл. 311 НК. Въззивният съд е приел, че в производството по чл. 589, ал. 2 ГПК официалният удостоверителен документ (нотариалната заверка на подпис на лице) включва не само изявлението на съответното длъжностно лице (нотариус или помощник- нотариус), че този подпис принадлежи на лицето, за което се твърди, че го е положило, а и обстоятелството, че той е положен или в негово присъствие или непосредствено пред него е потвърдена с изрично изявление истинността му. Касационният съд не може да се съгласи с това виждане, тъй като функцията на нотариалното удостоверяване на подпис по смисъла на чл. 589, ал. 2 ГПК е да бъде установена истинността на този подпис, а не начина на полагането му. При неприсъствено нотариално удостоверяване на подпис на лице се осъществява грубо нарушение на разпоредбата на чл. 589, ал. 2 ГПК, но това нарушение не променя характеристиките на официалния удостоверителен документ, какъвто е обсъжданата нотариална заверка. Когато подписът е истински, няма как този документ да бъде преценен като такъв с невярно съдържание, респективно да е предмет на лъжливо документиране по чл. 311 НК. Допуснатото нарушение може да бъде основание за носене на дисциплинарна отговорност, но не и наказателна отговорност. Ето защо касационният съд прецени, че неправилно въззивният съд е приел, че инкриминираните деяния с предмет неприсъствено нотариално удостоверяване на истински подписи представлява осъществяване на престъплението по чл. 311 НК от обективна страна. По отношение на инкриминираното деяние, свързано с удостоверяване на истинността на подписа на свидетелката Н., въззивният съд е посочил в съдебния си акт, че нотариалната заверка на подсъдимия е направена неприсъствено, като липсва информация за това кога, къде и как е осъществено деянието, както и информация за това дали при полагането на заверката пред Ж. се е явило определено лице и дали е представило документ за самоличност. Подсъдимият в обясненията си (макар и дадени общо по отношение на всички инкриминирани деяния) твърди, че във всеки един от случаите е направил заверка на подпис единствено присъствено, след като съответното лице е удостоверявало самоличността си и е полагало подпис пред него или е потвърждавало предварително положен такъв. Тези обяснения представляват годен доказателствен източник и са от значение за правилната квалификация на инкриминираното деяние. Те не са обсъдени, респективно от въззивния съдебен акт не може да бъде установено дали съдът е приел, че нотариалната заверка на подпис е положена в отсъствие не само на свидетелката Н., но и на което и да е друго лице - обстоятелство, което има съществено значение за преценка за осъществяване на инкриминираното деяние от субективна страна. Касационният съд няма правомощия да установява релевантни за изхода на делото факти и като съд единствено по правото може само да констатира доказателствената непълнота, но не и да я попълни. Това може да стори единствено и само съд по фактите, какъвто е и въззивният. Ето защо този съдебен състав няма възможност да реши делото по същество (което принципно би било допустимо по отношение на останалите инкриминирани деяния, извън последно обсъденото), а трябва да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение