Решение № 5330 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3950/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба на Я. А. Х., чрез адв. Митева, оспорва решение 2377/13.03.2025 г. постановено по адм.д.345 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2025 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 1099 от 30.01.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява се срещу изводите на АС гр.Хасково, че решението на административния орган е съответно на материалния закон. Касатора се е отклонил от военна служба в Сирия, което съставлява тежко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода в затвор, който не отговаря на международните стандарти. При разглеждане на жалбата, съдът не е изследвал всички обстоятелства относно последното местоживеене в Сирия на лицето в регион Джазира. Неправилно е прието, че лицето няма да бъде изложено на риск въпреки данните за сблъсъци на въоръжени групировки в област Дейр Ал Зор, откъдето същият произхожда. В обжалвания съдебен акт липсва анализ на възможността на жалбоподателя да пътува конкретно до посочения регион на Сирия в настоящия момент, както и на риска от едно такова пътуване. В този случай атакуваното решение е постановено в нарушение на изискванията на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС, според които към момента на произнасяне по заявлението за убежище приемащата държава следва да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата по произход и какви са личните обстоятелства на кандидата. Общоизвестна е информацията, че ситуацията в Сирия е неспокойна, непрекъснато се променя и към настоящият момент не е такава каквато съдът е приел. Като не е обсъдил всички факти и обстоятелства и не е обсъдил връзката между конкретното местоживеене на касатора с общата обстановка в Сирия, както възможността му да достигне и да се установи в друга област на страна, която е счетена за сигурна. АС гр.Хасково е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, като се иска неговата отмяна. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ към МС, чрез ю.к.Хичовски оспорва подадената касационна жалба. Намира, че е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде оставено в сила. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е правилно и обосновано, постановено е при правилна преценка на доказателствата и относимите правни норми. Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.218, ал.2 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е било решение 1099 от 30.01.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отхвърлена молбата на Я. А. Х. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е пред първоинстанционният съд, че лицето е гражданин на Сирия, който е напуснал страната си по произход през м.юли 2024 г. и влязъл нелегално в Турция, а в последствие незаконно пристигнал в България на 27.07.2024 г. В проведеното интервю в хода на административното производство сочи, че с властите в страната си по произход не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Не е членувал в политическа партия или организация, не е арестуван, съден или осъждан от официалните власти. Завършил е девети клас и не е продължил образованието си заради войната. Заявява, че иска да остане в България и да живее спокойно. Ако се прибере в Сирия може да го вземат в казармата, а той не иска да се бие. АС гр.Хасково е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК, като в него са посочени фактически и правни основания за издаването му. Въз основа данните от събраната административна преписка, първостепенният съд обосновано е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, както и тези по чл.9, ал.1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, поради което липсват законовите основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията визирани в чл. 9 ЗУБ. Обсъдено е и основното твърдение на лицето, че евентуалното му връщане би довело до принудителна мобилизация.От кандидата не са посочени конкретни и безспорни обстоятелства, с оглед възможността да бъде призован реално да отбие военната си служба или да бъде принудително привлечен от бунтовническите сили за нуждите на техните военни групи. Сочи, че е бил свидетел на престрелки в квартала, в който живее и знае за други военни действия, но те не са го засегнали и освен това става дума за период 2015 г. - 2016 г. Така мотивиран съдът приел оспорването за неоснователно и отхвърлил подадената срещу административният акт жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената проверка от настоящата инстанция не се установява наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Споделят се изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд гр.Хасково, поради което същите не следва да се повтарят. Правилно Административен съд гр.Хасково, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на Я. А. Х., изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения от лицето за проявен спрямо него акт на преследване от страна на официалните власти в Сирия дори във връзка с отклонението му от редовна военна служба. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не се твърди да е бил обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. Видно от доказателствата по делото, чужденецът не съобщава да е бил заплашван или преследван. Правилен е изводът на АС гр.Хасково, че посочената причина да търси закрила в България, а именно да не бъде мобилизиран и да бъде принуден да участва във военни действия, не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените факти от чужденеца не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение. Тези обстоятелства изрично са заявени от лицето по време на проведеното с него интервю. За военни действия се говори в години назад 2012 г. и 2015 г. Не се установява в страната му по произход жалбоподателят да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Въз основа на събраните в хода на административното и в последствие на съдебното производство, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Безспорно е, че ситуацията в Сирия е тежка и гражданите й са поставени пред много трудности и се търсят различни начини за подобряването й, но не са налице доказателства, че е достигнала до границите на безогледно насилие, до неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. По така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че Административен съд гр.Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,