Решение № 5649 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2020 г.

Решение № 5649 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1228 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 828/2020 г. от Административен съд Пловдив. Агенция "Митници" гр. София, обжалва решението в осъдителната му част с доводи, че в тази част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на понесените в настоящото производство разноски. И. М., чрез пълномощника си адв. Й. Л., обжалва решението в частта, в която е оставена без разглеждане жабата и е прекратено производството с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество касационната жалба на Агенция "Митници" е основателна по следните съображения: Производството пред АС - Пловдив се е развило по исковата молба на И. М., с която е предявен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, против Агенция "Митници" гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 800 лева, настъпили за ищеца в резултат на съдебното обжалване на Наказателно постановление № 850 от 16.04.2019 г., издадено от заместник директор на ТД Югозападна в Агенция "Митници", с което му е наложена глоба в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП, представляващи сторените в хода на съдебното производство разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 03.04.2020 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил частично така предявения иск и е осъдил Агенция "Митници" гр. София да заплати на И. М. сумата в размер на 300 лева за платен адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление, съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г. в производството пред Районен съд Петрич по АНД № 436 от 2019 г., като исковата претенция в останалата част – за сумата над 300 лева до 800 лева, е приел като недопустима за разглеждане и прекратил производството в тази част. Със същото решение АМ е осъдена да заплати на И. М. и сумата в размер на 190 лева разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма, поради което искът му е доказан по основание. Досежно размера на обезщетението съдът е взел предвид, че съгласно представените по делото писмени доказателства, приети без възражение и оспорване от ответната страна – договор за правна помощ и съдействие, фактура № 94 от 13.05.2019 г. за сумата от 300 лева, преводно нареждане от 14.05.2019 г., ищеца е заплатил за процесуално представителство и защита пред Районен съд Петрич сумата от 300 лева. Приел е обаче, че искът следва да бъде уважен само за сумата от 300 лева, тъй като в ДВ бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г., е публикувано изменение на чл. 63 ЗАНН, съгласно което в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления пред районен и административен съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В процесния случай касационното производство пред Административен съд Благоевград по КАНД № 741 от 2019 г. се е осъществило в едно съдебно заседание, проведено на 17.01.2020 г., т. е. след изменението на ЗАНН, поради което ищецът е следвало да направи своевременно искането си за присъждане на разноски, но процесуалният представител на И. М. не го е направил. Това обосновава извод за недопустимост на исковата претенция за сумата в размер на 500 лева, представляваща платен адвокатски хонорар за производството пред Административен съд Благоевград. Решението е неправилно. При правилно и вярно установена фактическа обстановка, събрани в пълен обем и анализирани писмени доказателства съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Както правилно е отбелязал съда, към датата на последното съдебно заседание на КАНД № 741/2019 г. по описа на АС - Благоевград, проведено на 17.01.2020 г., вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която, в редакцията на текста обн. в ДВ бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 03.12.2019 г. гласи, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от спора – оставяне в сила на съдебното решение, с което е отменено Наказателно постановление № 850 от 16.04.2019 г., издадено от заместник директор на ТД Югозападна в Агенция "Митници", ищецът е имал правната възможност в проведеното на тази дата съдебно заседание да претендира присъждане на всички, сторени от него разноски в административно-наказателното производство. Като не е поискал платените от него суми за адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство, И. М. няма материалноправната възможност и процесуалното право да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като към момента на приключване на административнонаказателното съдебно производство вече съществува друг законов ред за присъждането им. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е предвиден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.), тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му. Отговорността за тези разноски в случая може да се осъществи само в рамките на административнонаказателното производство по отмяна на НП, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед гореизложеното касационната жалба на Агенция "Митници" гр. София се явява основателна, а атакуваното с нея решение, в частта, с която е уважена исковата претенция за сума в размер на 300 лева за платен адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление, като недопустимо, следва да бъде обезсилено и съдебното производство прекратено. При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски в размер на 190 лева. В останалата част настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минимален размер от 100 лева за касационната инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение