Решение № 1495 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие София чрез старши юрисконсулт Маршавелска против Решение 1465 от 01.08.2023г. по адм. дело 3286/2022г. по описа на Административен съд Пловдив. Твърди се , че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно са установени релевантните по спора факти и поради това изводите на съда не кореспондират на действителното правно и фактическо положение. Прави се искане за отмяна на постановеното съдебно решение, претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа касационната жалба. Ответникът Л. Георгиев , редовно призован се представлява от адв. Генов, оспорва касационната жалба и поддържа представения писмен отговор. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, изброил е детайлно приетите по делото доказателства, посочил е какво е съдържанието на уведомителното писмо. Приел е, че неизвършването на проверка на място представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, липсвали фактически основания, налице било противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Независимо от изложеното по-горе съдът е приел, че от страна на жалбоподателя не било доказано наличието на условията за одобряване изцяло на подаденото заявление за подпомагане. По отношение на назначената експертиза е приел, че същата не допринася за изясняване на фактическата обстановка. В заключение е приел, че не може да се приеме за установено, че на жалбоподателя следва да бъде предоставено подпомагане за Кампания 2019 за двата процесни БЗС. С диспозитива съдът е отменил оспореното уведомително писмо и изпратил преписката на органа за произнасяне в 1-месечен срок. Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Л. Георгиев против Уведомителното писмо. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, то не съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 от АПК. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл.172а, ал.2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактически и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възраженията на страните, както и да обсъди събраните поделото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. Изброени са приетите доказателства, посочено е какво е съдържанието на уведомителното писмо. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Отделно от това решението е и противоречиво. В края на стр.8 от решението съдът е направил извод, че не може да се приеме за установено, че на жалбоподателя следва да бъде предоставено подпомагане за Кампания 2019 и въпреки това с диспозитива е отменено оспореното уведомително писмо. Липсата на мотиви в съдебния акт представлява съществено съдопроизводствено нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК, поради което и предвид забраната за касационната инстанция по чл.220 от АПК да прави нови фактически установявания, решението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да се направи пълна проверка за законосъобразност на оспореното уведомително писмо на всички основания по чл.146 от АПК и да се изложат съответните мотиви. По претенциите за разноски и юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото производство, следва да се произнесе АС- Пловдив при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение