Решение № 2542 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2008 г.

Решение № 2542 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5532/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов от гр. София, ул. "Уйлям Гладстон" № 62 за отмяна на влязлото в сила Решение № 286/12.01.1993 г., по гр. д. 344/1992 г. по описа на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на молителите срещу мълчалив отказ на кмета на община Сливен да отмени отчуждаването на парцел Х-6368 в кв. 405 по плана на гр. Сливен. В искането за отмяна е конкретизирано, че е с правно основание на чл. 239, т. 2 от АПК, според което актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Към искането е приложено влязло в сила на 15.12.2007 г. съдебно Решение № 250 от 11.10.2005 г. по гр. д. № 311/2004 г. на Новозагорския районен съд по чл. 97, ал. 3 и ал. 4 от ГПК (отм). Ответникът - кметът на община Сливен, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Върховният административен съд, трето отделение, след като обсъди наведеното отменително основание, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. първо от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за което е допустимо. Разгледано по същество е основателно, поради следното: Основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК е налице, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Към искането Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов са представили влязло в сила на 15.12.2007 г. съдебно Решение № 250 от 11.10.2005 г. по гр. д. № 311/2004 г. на Новозагорския районен съд, с което в производство по чл. 97, ал. 4 от ГПК(отм) е признато за установено по отношение на община Сливен и вещото лице Иван Христов Иванов, че по гр. д. № 344/1992 г. по описа на Сливенския окръжен съд е налице престъпно обстоятелство - дадено неистинно заключение за извършена съдебно-техническа експертиза от в. л. Иван Христов Иванов досежно парцел Х-6368 в кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957 г. върху което се основава решението в тази му част. С решението поради недопустимост на искането по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) е прекратено гр. д. № 311/2004 г. на Новозагорски районен съд в частта, с която Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов да искали да бъде признато за установено по отношение на община Сливен и Иван Христов Иванов, че в парцел Х-6368 в кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957 г., с площ от 2968 кв. м., строителното мероприятие, за което е бил отчужден по силата на ЗПИНМ и ППЗПИНМ не е осъществено към 1992 г. и че в имота са могли да бъдат обособени самостоятелни парцели, възстановим в собственост на молителите. С оглед на така приетото за установено, Върховният административен съд намира, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК на Решение № 286/12.01.1993 г., по гр. д. 344/1992 г. по описа на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов от гр. София, ул. "Уйлям Гладстон" № 62 срещу мълчалив отказ на кмета на община Сливен да отмени отчуждаването на парцел Х-6368 в кв. 405 по плана на гр. Сливен от 1957 г. Срещу това решение не е проведена успешна процедура по чл. 225, ал. 1 ГПК (отм.) тъй като молбата за преглед по реда на надзора е подадена след двумесечния срок по чл. 226, ал. 1 ГПК (отм). Неистинността на заключението на вещото лице е установена по надлежен съдебен ред, в производство по чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.) защото наказателното преследване е било прекратено на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от НПК - поради изтичане на давностния срок за водене на наказателно преследване (постановление на РП - гр. Сливен от 15.01.2003 г.). Съгласно § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) административните съдилища започват да образуват дела от 1.03.2007 г. Образуваните до тази дата (преди и след влизането в сила на кодекса - § 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на АПК) производства се довършват от окръжните съдилища по досегашния ред. В случая съдебното производство следва да се счита образувано с подадената на 06.04.1992 г. жалба, вх. № 219 от Добрин Василев Стоянов и Николай Василев Стоянов срещу мълчаливия отказ на кмета на община Сливен да се произнесе по искане за отмяна на отчуждаването на процесния парцел по реда на Закона за възстановяване собствеността на одържавени по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. недвижими имоти - преписка вх. № 94-00-608/25.02.1992 г. на бившия Общински народен съвет - Сливен, сега община Сливен. Подадената преди 1.03.2007 г. жалба е източник на правни последици с последващите процесуални действия до постановяване на крайния съдебен акт. Постановеното връщане за ново разглеждане и при извънинстанционния контрол -отмяната по чл. 231 ГПК (отм.), респ. 239 АПК сочи незавършеност на фактически състав на производството, поради което компетентен да разгледа спора е Сливенския окръжен съд. Воден от горното Върховният административен съд, трето отделение,