Решение № 4310 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2011 г.

Решение № 4310 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5391/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на МВР против решение № 892 от 28.02.2011 г., постановено по адм. дело № 8119/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Даниела Йорданова Скорецова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 4317/19.10.2010 г. на главния секретар на МВР, с която на Даниела Йорданова Скорецова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи и правилника за приложението му. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изводът на съда, че държавната служителка не е извършила, описаните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че Скорецова след получаване на писмо от НОИ не го е предала в деловодството на Специална куриерска служба, с което е нарушила чл. 202 вр. чл. 204, ал. 1 от Инструкция № Iз-223 за организация на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР и е предприела действия без разрешение на прекия й ръководител, по искане на материали - ксерокопия на справки, декларации и други документи от личното кадрово досие на бивш служител на Специална куриерска служба - МВР, като е прието, че с действията си служителката е нарушила нормата на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - превишаване на правомощия, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с две писма до НОИ, подписани от прекия ръководител на Скорецова, е поискана информация относно обстоятелството дали бившият служител на МВР Драгомир Вълчовски е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст за времето от 02.02.2002 г. - 14.01.2010 г., през което е работил в МВР. Информацията е била необходима за преценка дали на служителя, чието правоотношение е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, се дължат обезщетения. И двете писма са занесени в НОИ от служител на МВР (Мария Николова), която е получила на ръка и отговора на НОИ от 03.08.2010 г. и го е предала на Скорецова. Последната след като се запознала с писмото и документите, находящите се в кадровото досие на Вълчовски, изготвила докладна записка до прекия си ръководител, с която изразила становище, че на бившия служител на МВР не следва да се заплаща обезщетение по чл. 252 от ЗМВР. Към докладната записка, която е входирана, били приложени, както писмото от НОИ, така и останалите документи от кадровото досие в подкрепа на становището за недължимост на обезщетението. Видно от докладна записка на Димитрова, е че Скорецова е изискала да се направи справка дали в кадровото досие на Вълчовски има удостоверение от НОИ, установяващо, че след периода на назначаването на същия в МВР не е получавал пенсия, тъй като е имало и друг подобен случай. Представените с докладната ксерокопия от кадровото досие на служителя са именно във връзка с установяване на това обстоятелство, което е относимо към дължимостта на обезщетението по чл. 252 от ЗМВР. С оглед на така установеното изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е извършила, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, както и че същите не осъществяват фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, са законосъобразни. Правилна е преценката на съда, че Скорецова не е извършила и не е могла да извърши първото от описаните в заповедта нарушения, а именно - неспазване на чл. 202, вр. чл. 204, ал. 1 от Инструкция № Iз-223 за организация на деловодната дейност и защитата на класифицираната информация. С посочената инструкция на жалбоподателката не се вменяват задължения, доколкото тя не е на длъжност изпълняваща деловодни функции, а е главен счетоводител, поради което на същата не може да се налага наказание за неизпълнение на задължения по тази инструкция, и не може нарушението, ако има такова, да се обосновава от правна страна с текстове от същата. Законосъобразно съдът е анализирал приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността, заемана от Скорецова и обосновано е приел, че същата няма задължения, свързани с изпълнението на цитираната инструкция. Правилно е прието, че с изготвянето на доклада и представените към нето приложения държавната служителка е изпълнила задълженията си, които са свързани и с подготовката на разплащателни ведомости и заплащане на всички дължими възнаграждения и обезщетения по ЗМВР и КТ. Представените към докладната записка ксерокопия на документи, представляващи част от кадровото досие на Вълчовски са единствено във връзка с дължимостта на обезщетението. Следователно правилно е прието, че описаните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения, не могат да бъдат квалифицирани като превишаване на правомощия, поради което и спрямо държавната служителка не е осъществен фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Следва да се отбележи и че в случая е нарушено императивното изискване на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, съгласно което при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая нито в заповедта, нито в предложението за налагане на дисциплинарното наказание са взети предвид цитираните законови изисквания за налагане на дисциплинарното наказание. В предложението единствено декларативно е посочено, че е взето предвид цялостното поведение на държавната служителка, без да са коментирани настъпилите последици от нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и формата на вината. Ето защо като е отменил оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди МВР да заплати на Даниела Йорданова Скорецова сумата 250 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че договореното възнаграждение е в размер на 250 лв. като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,