Решение № 12777 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13484/2018 г.

Решение № 12777 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13484/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Варна против Решение № 1701/24.08.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 98/2018 г., с което е отменена негова Заповед № РИ-17-8500-37 от 12.12.2017 г., издадена на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС вр. чл. 85, ал. 1 ППЗДС, за определяне на С. Димова за купувач на 1/8 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.1504.101 по кадастралната карта на гр. Варна, в частта й по т. 2 – т. 6, с които са определени подлежащите на плащане от купувача суми за стойността на имота, режийни разноски, местни данъци и ДДС, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания.

Ответникът С. Димова е на позиция за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е доводът, че атакуваната пред първата инстанция заповед не представлява административен акт.

Изводът на съда за допустимостта на жалбата почива на изследване на белезите на волеизявлението, обуславящи принадлежността му към актовете по чл. 21, ал. 1 АПК, и е допълнително аргументиран с позоваване на относимата практика на Върховния административен съд. Той се споделя и от касационната инстанция, поради което повторното и със същия правен резултат обсъждане на въпроса за характера на заповедта не е необходимо – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, а съдебното решение е допустимо.

1. Съответно на материалния закон е разрешението на съда по същинския предмет на спора, концентриран до приложимия ред за формиране на стойността на имота и рефлектиращ върху крайния размер на продажната цена.

а. Искането на Димова до областния управител за закупуване на земята е подадено на 26.05.2005 г. и е попадало под действието на Постановление № 235 на Министерския съвет от 19.09.1996 г. (за приемане на правилници за приложение на ЗДС и ЗОС) вр. § 27 ПЗР ЗИД ЗС (ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г.), който включва лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., в кръга на правоимащите за придобиване на право на собственост върху земята по цени, определени от МС. Съдбата на образуваните по реда на ПМС 235/1996 г. и незавършени производства е предмет на нарочна уредба при приемането на новия ППЗДС - § 10 ПЗР към него предвижда 6-месечен срок за приключването им от влизането в сила на правилника по досегашните условия и ред.

б. Правилно срокът за приключване на производствата е квалифициран от съда като инструктивен. Изтичането му нито прекратява задължението на административния орган да издаде окончателен акт, нито, при изричната преходна разпоредба, би могло да изключи приложимостта на старите правила за придобиване на правото на собственост (в обхвата на които е и определянето на цената на имота), чието действие е продължено. Без правно значение за идентификацията на приложимия закон е изминалият продължителен период между сезирането на органа и издаването на заповедта – подобен критерий като основание за разглеждането на искането по новите условия и ред § 10 ПЗРППЗДС не въвежда.

в. Определянето на цената на земята по правилата на чл. 90 ППЗДС, вместо при условията и по реда на стария закон, предпоставя процесуалната незаконосъобразност на заповедта, а като последица и нарушение на материалния закон по отношение на крайния размер на оценката – основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

1. Противно на основния касационен довод, меродавен за приложимото право е моментът на образуване на административното производство, а не този на отстраняване на недостатъци по искането до органа. Производството започва с постъпването на молбата в администрацията – вж. чл. 7, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1 ЗАП (отм.); и чл. 25, ал. 1 АПК. От този момент то става висящо и с оглед отсъствието на заключителен акт към датата на влизане в сила на ППЗДС – незавършено по смисъла на § 10 ПЗР към правилника.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на процесуалния представител на ответника на своевременно заявеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. за касационната инстанция в минималния му размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение