Решение № 4587 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2010 г.

Решение № 4587 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Желязка Демирова Николова от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Т. Патаринска, против решение № 2222 от 1.11.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, ХХIХ състав по адм. д. № 329/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката съдебното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Касаторката твърди, че не са изпълнени задължителните указания в касационното решение на ВАС за установяване точното местонахождение на имота на ползвателя в рамките на сегашния НИ № 897 и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне отново делото за ново разглеждане на друг състав от същия съд. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна оспорва касационната жалба с писмена молба, в която чрез упълномощен юрисконсулт Ганчева изразява становище за оставяне в сила на съдебното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Янка Иванова и Георги Дураков оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Иванов, който с писмена молба пледира за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна - Иван Дуков Стефанов оспорва касационната жалба, чрез упълномощен адв. Т. Узунова, която с писмен отговор излага доводи за отхвърлянето й като неоснователна. Останалите заинтересовани страни - Костадин Панайотов Костадинов, Стефан Панайотов Костадинов, Панайот Костадинов Тодоров, Росица Станчева Спасова, Парашкева Димитрова Аврамова, Демир Йорданов Сталев и Иван Атанасов Иванов не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото не са налице касационните основания, посочени в нея. Имот № 897 по ПНИ попада в имот № 3439 по плана на старите собственици с 378 кв. м, като в тях попада изградената масивна жилищна сграда. Заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти е законосъобразна и правилно съдът е приел, че административният орган е съобразил действителните права на ползвателя. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2222 от 01.11.2010 г. е отхвърлена жалбата на Желязка Демирова Николова от гр. Варна срещу заповед № РД - 08- 7706 - 178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна, в частта за ПИ № 897. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е обсъдил всички възражения на жалбоподателката и е приел, че те са неоснователни, защото в спорния новообразуван имот № 897 липсва незастроена площ не по-малко от 250 кв. м, попадаща в имот № 3439 - стар. Обжалваното решение е мотивирано с приети основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, които са изслушани в изпълнение на задължителните указания, дадени от Върховния административен съд. От тук е изведен извод, че в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 7, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ не е обособен самостоятелен имот за наследниците на Демир Калчев Димитров. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото административният съд точно се е съобразил със задължителните указания от касационното решение № 1154 от 28.01.2010 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение по адм. д. № 8164/2009 г. В изпълнение на посоченото съдебно решение са изслушани две СТЕ, в които назначеното вещо лице Попова е отразила на приложените скици местонахождението на имота на ползвателя Георги Дураков, като в основната експертиза е вписано, че той представлява имот № 897 с площ 1104 при граници: път № 9614, ПИ № 896, ПИ № 2817, ПИ № 851 и път № 9922. С оглед на това развитото в касационната жалба твърдение за неустановеност на местонахождението на ползвателския имот е неоснователно. От съда е съобразено приетото заключение на вещото лице в съдебно заседание на 12.07.2010 г., според което в стар имот № 3439, признат за възстановяване на бившите собственици, е построена сграда със застроена площ 40,70 кв. м от ползвателя Георги Иванов Дураков, която постройка е пречка за проектиране на нов имот в полза на жалбоподателката. Първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че няма как да се обособи самостоятелен имот за бившите собственици, съобразно изискванията на чл. 28, ал. 7, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ, в какъвто смисъл са и експертните заключения на двете приети съдебно- технически експертизи. В конкретната хипотеза е недопустимо създаване на самостоятелен имот с площ от 250 кв. м от частта, в която имот № 897 се застъпва с имот № 3439 - стар. Законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че не е осъществено нарушение на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и са съобразени от съда действителните права на собственост и правилно не е установена съсобственост между различни лица в изпълнение изискванията на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК касаторката следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение