Решение № 9485 от 10.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2015 г.

Решение № 9485 от 10.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П. против решение № 2649 от 16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 4419/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответникът - "Ъ. и Я. Б." ЕООД, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Г. Д. П. против решение № 130/4.04.2014 г. по преписка № 208/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че по отношение на Г. Д. П. не е осъществена дискриминация по признаци "пол", "възраст" и "гражданство" по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) от "Ъ. и Я. Б." ЕООД, представлявано от Д. Г. Н. - М. и Й. М.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по делото не е установено по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства, за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. По делото са представени множество документи за кандидатстване (мотивационно писмо, автобиография, диплома за завършено висше образование в САЩ и удостоверение ECDL - компютърни умения) във връзка с обявата за работа в "Ъ. и Я. Б." ЕООД за длъжностите "Административен сътрудник" (BUL 0000 M) и "Административен сътрудник" (SOF0000C) от П., което е довело до разглеждане на кандидатурата му при спазване на вътрешните правила за подбор на кадри на дружеството, като след обработка на получените кандидатури и осъществяване на подбор, същият не попада във финалния списък с кандидати, които следва да бъдат поканени на следващите етапи от процеса на подбора. Това обосновава извод за извършена първоначална селекция на кандидатите от специалист - човешки ресурси, както и от ръководител на отдела/звеното, в който попада длъжността, за която се осъществява подбора, но не и дискриминация на жалбоподателя по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законосъобразен е изводът на съда, че при невключването на жалбоподателя в изготвения финален списък с кандидати и неназначаването му на заявените от него позиции не е осъществена дискриминация по признаците "пол", "възраст" и "гражданство". Твърдението на П., че същият е открил профил на М. Г. в Linkedin, както и че същата от месец ноември 2011 г. е заемала подобна или същата длъжност, за която той е кандидатствал през октомври 2011 г., не обосновава наличие на дискриминация по признак "пол", "възраст" и "гражданство", тъй като последната е заемала длъжността "Технически сътрудник" в "Ъ. и Я. О." ООД, за която длъжност П. не е кандидатствал за заемане. Ето защо законосъобразно съдът е приел, че по отношение на лицето М. В. Г. и Г. Д. П. не са налице сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., за да е налице дискриминация по признаци "пол", "възраст" и "гражданство". По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за длъжностите, за които кандидатства жалбоподателят - "Административен сътрудник" (BUL 0000 M) и "Административен сътрудник" (SOF 0000 C) в "Ъ. и Я. Б." ЕООД са налични предварително разписани правила и разработена процедура за подбор на кандидати за работа от специалист - човешки ресурси от дружеството - работодател и от ръководителя на отдела/звеното, в който попада длъжността, за която се осъществява подбора, поради което не са налице други лица, които при сравними сходни обстоятелства да са заели позицията вместо жалбоподателя и това да е било поради полът им, възрастта им и гражданството им. От събраните по делото доказателства не е установено П. да е поставен в неблагоприятно положение на основание защитен признак в сравнение с друго лице в сходно положение, което не притежава характеристиката предмет на защита. За да е осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация следва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от закона. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от закона. В случая нито пред комисията, нито в първоинстанционното производство е установено, че при обработката на получените кандидатури и селекция на кандидатите, невключваща жалбоподателя във финалния списък е осъществено поведение на основата на признаците "пол", "възраст" и "гражданство". Доводите в касационната жалба, че не са разгледани твърденията за дискриминация по признаците пол и гражданство, са неоснователни. К. К. за защита от дискриминация, така и първоинстанционният съд са обсъдили твърденията на жалбоподателя за извършена дискриминация по всички посочени от него защитени признаци и предвид събраните доказателства правилно са стигнали до заключения за липса на дискриминация. Съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на административния акт, като се съобразява с доводите и твърденията на страните, като подробно аргументира изводите си за липса на неравенство в третирането. Тежестта на доказване в процеса е съобразена с нормата на чл. 170 от АПК и при отчитане изискванията на чл. 9 от ЗЗДискр. В този смисъл твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения не могат да бъдат споделени. Предвид на изложеното, решението като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева в полза на А. С. Ъ. и Я., настоящият състав счита, че касаторът следва да заплати разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. С оглед направеното от П. възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на 300 лева, на основание разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗД деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение