Решение № 43 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2008 г.

Решение № 43 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от областния управител на Варненска област, чрез упълномощен юрисконсулт М. Михайлов и от Мария Христова Пахомова и Трофим Иванович Пахомов, чрез упълномощен адв. П. Обретенов, против решение № 379 от 19.03.2008 г., постановено от Административен съд, гр. Варна, трето отделение, ХХХII състав по адм. д. № 682/2007 г. С жалбите и с допълнение към жалба от 17.11.2008 г., писмена защита и писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът недопустимо се е произнесъл относно имот № 416, който не е предмет на спора. Касаторите възразяват срещу изводите на съда, че липсват мотиви в оспорената заповед и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът - Станка Стоянова Кожухарова не изразява становище по касационните жалби. Заинтересованите страни също не заявяват мнение по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, защото както в процесната заповед, така и в протоколите, цитирани в нея, не са изложени фактически основания - мотиви за изменението на ПНИ, а изразът "изменението е на база преки измервания" не е фактическа обосновка на която и да е от хипотезите, заложени в разпоредбите на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 379 от 19.03.2008 г. е отменена заповед № РД-06-7706-318/29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 и § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е наредено изменение на заповеди № РД-1-7706/467 (от 04.12.2002 г. и № РД-1-7706/68) от 11.03.2003 г. за одобряване на ПНИ на м. "Дели Сава", землище гр. Варна, в частта относно НИ № 410, с което изменение НИ № 410 се заличава и вместо него се одобрява НИ № 416 с площ 678 кв. м. за Марийка Христова Пахомова и Трофим Иванович Пахомов. За да достигне до този резултат Административният съд, гр. Варна е приел, че производството е по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което включва пет различни хипотези, които следва да бъдат правно и фактически обосновани. С мотивите на обжалваното решение е констатирано, че конкретни правни и фактически основания липсват в текста на заповед № РД - 06 - 7706 - 318/29.11.2006 г. и в актовете, въз основа на които е издадена заповедта - протоколи № 8 и № 38 от 2005 г. също не са изложени мотиви, относими към някоя от петте хипотези, изчерпателно изброени в § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В допълнението към касационната жалба на Мария Христова Пахомова и Трофим Иванович Пахомов, подадено на 17.11.2008 г. чрез адв. Шопова се съдържа оплакване за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът се е произнесъл относно НИ № 416, който не е предмет на спора. Решаващият съдебен състав счита, че в случая не се касае за недопустимост на решението, а за очевидна фактическа грешка - грешка в изписването на номера на имота, която следва да се отстрани от първоинстанционния съд, тъй като е ясно и няма спор относно факта, че с оспорената заповед е отреден НИ № 415 с площ 678 кв. м. за Мария Христова Пахомова и Трофим Иванович Пахомов и е заличен НИ № 410, отреден с влезлия в сила ПНИ за Станка Кожухарова. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото точно е установено, че като правно основание за издаване на процесната заповед са цитирани нормите на § 4к, ал. 6 и § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Правилно е отразено в атакуваното съдебно решение, че § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не са приложими в случая, тъй като регламентират първоначално одобряване на план за новообразуваните имоти, а не изменение. Единствено нормата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е относима към изменението на влезлия в сила ПНИ, но същата разпоредба съдържа пет различни, алтернативно и изчерпателно дефинирани предпоставки, при които е допустимо процесното изменение. Според касаторите точното правно основание е формулирано в т. 12 от протокол № 38 от 16 май, 20 юни и 11 юли 2006 г., където е вписано "Изменението е на база преки измервания и е съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ". Решаващият съдебен състав приема че в случая правното основание за процесната заповед се съдържа в горепосочения протокол, който е цитиран в текста на заповедта на областния управител, от което следва, че и заповедта в обжалваната й част е издадена в хипотезата на т. 1 на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Фактическото основание за издаване на оспорената заповедта също е формулирано в т. 12 от горепосочения протокол - изменение на база преки измервания, но то не съответства на фактическия състав на визираната разпоредба. По силата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ влезлият в сила ПНИ може да се изменя, когато помощният план съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право лицата осъществяват правата си по съдебен ред. В конкретния случай вписаните като фактическо основание "преки измервания" не могат да се възприемат като основание за изменение на ПНИ, защото издателят на процесната заповед не е конкретизирал дали става въпрос да грешка или за непълнота във влезлия в сила план и дали те са съществени. От определящо значение в случая е обстоятелството, че в регистъра на собствениците на имоти към влезлия в сила ПНИ за НИ № 410 е записан като собственик с възстановено право на собственост Станка Кожухарова и в полза на това лице е издадена и заповед № 1728 от 27.06.2003 г. на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която кметът на община Варна е наредил възстановяване право на собственост на наследниците на Янко Георгиев Янков чрез заявителя Станка Стоянова Кожухарова, която заповед също е влязла в сила. Това означава, че посоченото лице се легитимира като собственик на гореописания имот, а от друга страна лицата Мария Христова Пахомова и Трофим Иванович Пахомов също се легитимират като собственици - ползватели с преобразувано право на ползване в право на собственост чрез оценителен протокол № 1258/1994 г. и нотариален акт за собственост на земеделска земя по § 4 от ЗСПЗЗ № 73, н. д. № 7401/1997 г. Следователно налице е конкуренция на имуществени права върху един и същ имот, която не може да се разреши в процедурата по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възникналият материален спор за собственост следва да се реши по реда на общия исков процес, а не от областния управител, който не е компетентен да разрешава такива спорове. Едва след влизане в сила на съдебно решение, с което приключва описания спор, областният управител може да издаде заповед на основание § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, което налага отхвърлянето им. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение