Решение № 7539 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2015 г.

Решение № 7539 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П. М., от [населено място], област В. против решение № 342/22.10.2015 г. по адм. дело № 376/2015 г. на Административен съд - В.. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - В. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане съобразявайки, че жалбоподателят не отговаря на условията за подпомагане, тъй като за 2014 г. му е била отпусната еднократна социална помощ със заповед № В 453/07.02.2014 г. на директора на ДСП - В., а за 2015 г. със заповед № В 710/24.02.2015 г. на директора на ДСП - В.. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 342/22.10.2015 г. по адм. дело № 376/2015 г. Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на Й. П. М., от [населено място], област В. срещу заповед № РД 01-294/24.06.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - В., с която е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). По делото е установено, че с молба - декларация вх. № В - 710/11.02.2015 г. Й. П. М., от [населено място], област В. е поискал да му бъде отпусната еднократна помощ за закупуване на очила в размер на 200,00 лева, допълнил е своето искане за подпомагане и досежно закупени лекарства на стойност 89,92 лева. Приложил е доказателства за здравословно състояние и две фактури - от 06.06.2014 г. за закупуване на диоптрични очила за сумата от 200,00 лева и от 11.02.2015 г. за закупени лекарства на стойност 89,92 лева. Със заповед № В 710/24.02.2015 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - В. е уважил искането за подпомагане, като е отпуснал социална помощ по реда на чл. 16, ал. 1 ППЗСП в размер на 90,00 лева, отчитайки стойността на закупените лекарства. Със заповед № РД 01-294/24.06.2015 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - В. е отказал отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП досежно закупените очила, отчитайки, че не се касае за инцидентно възникнала нужда и във връзка с така заявеното искане е налице вече произнасяне на органите по социално подпомагане със заповед № В 1191/17.06.2014 г. Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. За заявената помощ за възникнали здравни потребности от закупуване на диоптрични очила не са налице и двете от кумулативно изброените основания - инцидентност на потребността (същата е възникнала през 2014 г.) и еднократност на нейното предоставяне за съответната календарна година (налице е еднократно подпомагане във връзка с други инцидентни потребности както за 2014 г., така и за 2015 г.). Достигайки до същите правни изводи, административният съд е издирил и приложил точно материалния закон. Обсъдил е задълбочено и вярно относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение